Генерал-майор Димитър Илиев е роден на 10 декември 1963 г. в Асеновград. Заършва Висшето народно военно училище в Шумен през 1985 г.
Офицерската си кариера започва като командир на взвод в мотострелковия полк в Симеоновград. През следващите години заема различни длъжности, сред които командир на противотанкова батарея, началник-щаб на реактивен дивизион, командир на артилерийски дивизион.
През 1994 г. завършва ВА „Г. Ст. Раковски”, а през 2008 г. – Колежа по отбрана на сухопътните войски на САЩ в Пенсилвания. От 2009 г. е началник на отдел в Съвместното оперативно командване, а от 2011 до 2014 г. е командир на 4-и артилерийски полк в Асеновград.
В периода 1 юли 2014 – 1 април 2016 г. е командир на Втора тунджанска механизирана бригада в Стара Загора. От началото на април 2016 г. е заместник-командир на Корпуса за бързо развръщане на НАТО в Солун, Гърция.
Владее английски език. Женен. Има двама сина и дъщеря. Запален по спорта и най-вече по тениса.
– Г-н генерал-майор, как накратко бихте представили корпуса, чийто заместник-командир сте?
– Корпусът за бързо развръщане на НАТО в Солун (NRDC-GR) е част от структурата на силите на НАТО (NFS), която включва девет корпусни щаба със съответните осигуряващи и обслужващи формирования, разположени в различни държави в Европа и новосформирания дивизионен щаб в Букурещ, Румъния. Всички щабове от NFS са многонационални. В допълнение, за осигуряване на процеса за тренировка и обучение към всеки щаб са афилирани формирования от страните-участнички. Така например към NRDC-GR е афилирана нашата 61 МБР в Карлово. Формираща страна на корпуса в Солун е Гърция, затова и съкращението на наименованието му е такава NRDC-GR. В корпуса служат офицери от десет националности, а още две нации са декларирали присъединяване през 2017 г. България е представена от петима офицери, а длъжността заместник командир е и най-високата българска позиция в NFS.
– Какви са основните прилики и разлики между службата в тази структура на НАТО и в българските военни формирования?
– Най-съществената разлика е, че след извършените редица съкращения на щабове и формирования в Българската армия ние вече нямаме такова ниво на управление (корпус). Освен това, на основание редица концептуални документи и дългосрочния ротационен план на НАТО, всеки един от корпусите следва да придобие способности да ръководи съвместна, сухопътно ориентирана операция. С други думи да стане съвместен щаб на оперативно ниво. Ние сме точно в двугодишен период на подготовка за сертифициране като съвместен оперативен щаб.
Друга основна разлика е работата в многонационална среда и използването изцяло на английски език. Организацията на работа е различна и за да си ефективен е необходимо да си запознат с множество съюзни документи. Многонационалната среда не е изразена само в рамките на корпуса. Щабовете, както от NFS, така и от командната структура на НАТО (NCS) са в тясно взаимодействие помежду си. Военнослужещите, освен че изпълняват преките си задължения, съобразно длъжността си, са и посланици на собствените си страни и култура. За да представим държавата си в най-добра светлина, се изисква допълнителна подготовка и усилия. Като съществена прилика мога да посоча, че както в България, така и в НАТО, и по света военните порядки и взаимоотношенията между военнослужещите си приличат.
– Какви основни събития имаше в корпуса през изминалата 2016 г.?
– Основното събитие за 2016 г. беше учението „GORDIAN KNOT 16”. То е първото от поредицата учения, подпомагащи трансформацията на корпуса в съвместен оперативен щаб.
В учението участваха собствените формирования на NRDC-GR и афилиираните такива – 61 механизирана бригада (България), 2 планинска бригада (Румъния), 16 леко-пехотна бригада (Испания) и щабен елемент от 20 дивизия „Фриули” (Италия). Военнослужещите от 61 мбр заеха длъжности в щаба на корпуса, формираха клетка за отговор на щаб на бригада и национален поддържащ елемент. Български военнослужещи участваха и в планиращите конференции и щабните тренировки, предхождащи финалната част на учението. Следва да се отбележи, че нашите офицерите получиха отлични оценки за дейността си. Разбира се, освен със споменатото учение, програмата на корпуса беше изпълнена с различни щабни тренировки, конференции, семинари, работни срещи и посещения на високопоставени представители, както от страната домакин, така и от НАТО.
– Известно е, че 2017 г. ще е изпълнена с много учения в България. Дори най-голямото учение на НАТО за годината ще е у нас. Предвижда ли се участие на елементи от корпуса в някоя от тези тренировъчни прояви на наша територия?
– Наистина през 2017 г. и на територията на България ще се провеждат няколко големи учения на НАТО. Колкото до корпуса, тъй като ни предстои сертификация, всички усилия са насочени към учението „GORDIAN KNOT 17”, което ще се проведе основно на територията на Гърция и елементи в други страни в Европа.
– Кои са основните специфики и предизвикателства на позицията ви на заместник-командир на корпуса? Как преминава един ваш обичаен работен ден?
– Особеното при NRDC-GR е, че командирът на корпуса едновременно е и командир на един от гръцките национални корпуси. Там той си има друг заместник-командир, друг щаб и национални задачи. Мое основно задължение е да замествам командира на всички дейности, свързани с NRDC-GR, когато той е възпрепятстван да присъства. Това изисква да съм подготвен по всички процеси в корпуса. Мое задължение е да съм информиран за нивото на подготовка и координацията с формированията за осигуряване на корпуса. Както и да информирам тях за политиките и процедурите на корпуса.
Мое задължение е още да поддържам контакти с всички невоенни организации, с които корпусът би могъл да си взаимодейства в случай на криза. Мога да кажа, че дните ми обикновено минават в четене, брифинги, срещи, по рядко пътувания до някои от осигуряващите или афилираните в Гърция формирования.
– С какво име се ползва България сред военнослужещите от корпуса?
– С удоволствие мога да споделя, че България се ползва с уважение в корпуса. За това основна заслуга имат нивото на подготовка, амбицията и отговорността, които имат колегите, служили в корпуса и тези, които са в момента тук. Огромно значение имат решенията, които се взимат в Министерството на отбраната на България за споделените разходи и участието, и съдействието в различните инициативи на корпуса. Много добре се отчита и, както отбелязах, участието и активността на 61 мбр.
– Извън чисто служебните дейности, организират ли се други прояви, свързани с нашата страна?
– На всяка страна, участваща с представители в корпуса е предоставена възможност да чества официално националния си празник. За целта е усвоена и специална церемония с издигане на националния флаг в тържествена обстановка в присъствието на всички колеги от щаба и официални представители от страните-членки. В нашия случай, в град като Солун, присъстват всички генерални консули на страните, представени в корпуса. Освен това в Солун има доста голяма българска общност, българско училище, спонсорирано от Зографския манастир в Атон и много други българи, които пребивават временно. За всички нас консулството организира редица чествания на официални празници и бележити за нашата история и култура дати. Ние, хората в униформи, вземаме дейно участие в тях. На много от тези чествания каним колеги от корпуса, а и ние вземаме участие в честването на събития на други държави.
– Известно е, че корпусът издава свое списание. Има ли в него публикации, посветени на България?
– Корпусът издава списание, което излиза два пъти в годината. Основно се публикуват материали, свързани с пряката подготовка и развитие на корпуса. Също – статии по актуални въпроси, касаещи средата за сигурност. Във всяко списание има представена статия със специален гост. Има също секция връзки в общността, където се предоставя информация, свързана със страните-членки и афилираните формирования. В предното издание широко бе отразена церемонията по издигането на националния флаг на България по случай 3 март 2016 г., както и части от речите на генералния консул и на моя предшественик генерал-майор Лилов. Всяко списание започва с уводна статия на командира, а от следващото ще има и уводна статия на заместник-командира, тоест моя.
– Липсва ли ви родината, идвате ли си често в България?
– Ние тук, в Солун сме облагодетелствани по отношение на отдалечеността от родината. До София са по-малко от 300 км, а до Пловдив, където е семейството ми, са около 420. Отнема ми около 5-6 часа шофиране, когато пътувам до там. Прибирам се, когато съм в отпуск, а е възможно и да отскоча по време на почивните дни в края на седмицата, ако се налага. Семейството ми също идва често.
– Какъв е най-ценният личен опит, който придобихте от работата си в международна среда?
– За мен най-ценна се явява възможността да видиш себе си и националната ни отбранителна система от гледна точка на съюза. Да си „свериш часовника” в общността на Алианса.
Нашата национална сигурност е тясно свързана с НАТО. Силата на НАТО зависи и от нашата сила. Да познаваш партньорите си и те да познават теб, и да предприемеш конкретни действия за изграждане на доверие помежду ви. Това за мен е най-ценното и аз така съм разбрал и задачата си тук. А, ако говорим за придобит опит след пристигането ми тук – засили се убеждението ми, че България трябва да бъде по-активен член на съюза, на който разчитаме за националната си сигурност.
