Законът нарушен, изборите – законни. Дали само у нас това може да се случи не е ясно, но ние си го превръщаме в класическа практика. Уж на принципа – и вълкът сит, и агнето цяло. Още от далечните вече времена на най-ранната ни демокрация, когато бюлетините бяха цветни, за тях се чакаше пред ЦИК с денонощия и се водеха люти битки между представителите на различните партии. А после се вършеха чудеса от изобретателност за директно внасяне на цветните хартийки от доверени избиратели. После пък в РИК се появяваха „доброволни помощници”, които носеха чували с бюлетини. Регистрираха се нарушения, купуване на гласове, списъци се показваха по телевизиите, ромски „барони” не се свеняха да кажат, че те държат положението тук или там. И накрая – изборите законни!
Сега заплахата за предстоящите предсрочни избори връхлетя от законовото изискване при тяхното провеждане във всяка секция да има и машина за гласуване, както е записано в Изборния кодекс. Както много неща у нас – едно е да е записано, друго е да е изпълнено, а трето и четвърто – да е направено. И тъй като ЦИК не го бе направила, просто се опита да се измъкне от ситуацията с едно свое решение, което по същество нарушава закона – че на предстоящите избори на 26 март с машини ще се гласува в 500 секции. Толкова машини имало, с толкова ще се гласува.
Само че решението на ЦИК е подзаконов нормативен акт, с който не може да се променя законова постановка. Това си беше направо случай за безкомпромисната ни прокуратура. Но тя позамълча. И дори евентуално да се беше усетила, този път я изпревари съдът, който постанови
без право на обжалване
че законът трябва да се изпълни без тълкувания – на 26 март машини трябва да работят във всички секции. За да не продължи да бъде в условия на закононарушение, ЦИК прие свое ново решение, което казва, че на всички места на изборите на 26 март ще може да се гласува и машинно. С което призна – може, но не сме го направили. Опитите да се мине покрай съдебното решение бяха плахи и се състояха главно в неловко пъшкане от рода – ами сега, то няма време, няма машини, няма възможности, кой да ги достави, кога да ги достави, кой да ги тества, кога да обучим секционните комисии, как ще ги монтираме в чужбина, ами ако ги нападнат хакери, тя цялата тази работа е много скъпа?
18 000 машини ще са необходими за машинното гласуване във всички секции. Секциите в страната са 12 400. Към тях се прибавят и тези в чужбина, като трябва да се осигури и резервна техника. Цената само на машините, които най-вероятно ще са под наем, ще бъде около 30 млн. лева, което означава поне двойно оскъпяване на изборите, за които служебният кабинет вече одобри 30 млн., но се ангажира да осигури финансиране и за машинния вот. Ще се наложи да бъдат отпуснати
допълнителни средства
и за техническото обезпечаване, транспорта и логистиката, които все още не са калкулирани в сметката. Така ЦИК, неизпълнявайки Изборния кодекс и извършвайки нарушение на закона с първото си решение, постави служебното правителство в ситуация не на бойна готовност, а в положение на действия при внезапна агресия. Кабинетът ще извърши всичко необходимо, което зависи от него. Но драмата, забъркана от ЦИК, си остава за нейно изпълнение. Стъпка първа – обществена поръчка. Досегашният традиционен доставчик на такава техника под наем не се наема да осигури цялото количество. Дори обществената поръчка да бъде обявена светкавично и да протече безпроблемно, без отглагания и обжалвания, най-краткият срок за доставката на машините е в началото на март. Те трябва да бъдат настроени, което също отнема време. Следват обучения на секционни избирателни комисии В тези срокове обаче няма как да се извърши цялостен одит и сертифициране на всички машини. Ако той не бъде направен, това може да породи обжалване на изборните резултати.
Сертифицирането е важно заради самите избори, но както обясняват специалисти – неоснователни са
съмненията за хакерски атаки
както и непрекъснатото намесване на ДАНС в цялата тази работа. Още преди решението на съда от ДАНС опровергаха ЦИК, която се оправдаваше с тях за действията си, тъй като контраразузнаването било препоръчало машинното гласуване да бъде въвеждано постъпателно с цел сигурност. От ДАНС казаха, че не сертифицират техника, работеща с некласифицирана информация. Намесването на ДАНС в сагата с хакерските заплахи сега също звучи неубедително. Битката с компютърните престъпления се води по принцип от ГДБОП, където е отделът на прословутия Явор Колев, а не от ДАНС. А и както обясняват специалистите – машината за гласуване няма как да бъде хакната, защото тя не е свързана нито с интернет, нито с телефонна или друга виртуална мрежа.
Сега за излизане от ситуацията ЦИК сякаш се надява не на чудо, а по-скоро на краткото време, което да доведе до липса на кандидати за
обществената поръчка
Там законът трябва да бъде спазен безкомпромисно, а няма фирма, която да дойде и да каже – машините идват след седмица. По-вероятно е дори проверени доставчици да не рискуват, отколкото да се провалят. И тогава стигаме до нашенското положение, което, колкото и абсурдно да звучи, не е незаконно – законът, в случая Изборният кодекс – нарушен, няма записаното в него машинно глрасуване, ама изборите – пак законни.
Хватката е, че избирателят не е лишен от възможност да упражни правото си на глас, тъй като може да гласува с традиционната хартиена бюлетина.
„Няма законово основание да се счита, че ако няма машинно гласуване, изборите няма да са законосъобразни. Необходимо е да бъде предоставена възможността на гражданите да упражнят своето право на глас. Ако не се яви изпълнител за машинно гласуване или този изпълнител не успее да покрие изискванията на обществената поръчката, това не би довело до незаконосъобразност и атакуване на изборите“ – Александър Андреев, говорител на ЦИК. И така, този път май става- и агнето изядено, и вълкът гладен.
