Делегатът на Оборище от Пиринския край – Георги Николов Чолаков по една щастлива случайност остава жив по време на Априлското въстание от 1876 година. Той е осъден на смърт чрез обесване. Обаче извикващият за обесването
сбъркал името
Вместо Чолаков произнесъл Чомаков. А в затвора е имало човек осъден на смърт на име Чомаков, който бил обесен.
След това, докато се разбере грешката, дошло известие по искане на Великите сили за амнистия, за спиране изпълнението на всички наказания по Априлското въстание.
За читателите би било интересно да знаят нещо за неговото поколение. Един от неговите наследници е синът му – генерал Асен Георгиев Чолаков, от чиято смърт /1947/ на 15 март 2017 г. се навършват 70 години.
Верен на традициите на баща си, през 1903 г. по време на Илинденското въстание, сваля офицерската униформа, облича четническите дрехи, грабва пушката и патрондаша и прехвърля границата, за да участва като въстаник.
Включва се в сражения с турския аскер и башибозук и е
ранен на връх Китка
След потушаване на въстанието се прибира в гарнизона, разчитайки, че ще може да се върне на служба. Обаче княз Фердинанд, за да угоди на султана, не разрешава на никого от участвалите офицери в
Илинденското въстание да бъде върнат на служба.
Като ротен командир Чолаков участвува в Балканската и Междусъюзническата война. Води сражение при Шаркьой, където успява да отбие десанта на турската армия, за което е награден с орден за храброст.
И след 1918 г. остава на служба и е назначен за командир на дружина. През 1922 г. дружината потегля за Разлог, където се установява на постоянен гарнизон. Така подполковник Асен Чолаков става първият началник на гарнизона в Разлог след освобождението на града от турците.
По това време в Разложко е имало интернирани много комунисти, един от които е бил доктор Рачо Ангелов от София. Макар и интерниран, той е могъл свободно да упражнява професията си, като спечелва сърцата на населението.
Това не се харесва на властите и през 1923 г. те правят опит да го ликвидират физически. Обаче подполковник Асен Чолаков
не допуска да се извърши покушение
над този полезен и невинен човек, за което след 9.IХ.1944 г., вече като министър на народното здраве, доктор Рачо Ангелов му изказва съответната благодарност.
В това време в Пиринско има двувластие – организацията на Михайлов и държавната власт. Полковник Асен Чолаков е свидетел на злодеянията на тази организация и особено на ограбването на населението.
Той остро протестира за това, като уведомява Министерството на войната, за което е викан лично от цар Борис Трети за обяснение. Асен Чолаков смело отговаря на въпросите, които му се задават и накрая казва: „Ваше величество, Вие не сте цар в Петрички окръг. Там има друг цар – Иван Михайлов, който събира данъци и издава присъди. Народът не смее да Ви се оплаче, казвайки поговорката: „Бог високо, цар далеко”.
Заради тази дързост и смелост полковник Асен Чолаков незабавно е преместен в друг окръг, а по-късно преждевременно е освободен от армията.
От друга страна, обаче, цар Борис Трети високо го е ценял като военен специалист. Като генерал от запаса, Чолаков е бил включван в отговорни български военни делегации, които са посещавали Германия по време на Втората световна война,
укрепената френска линия „Мажино”
Катинското гробище и много други места. Той е бил канен на много приеми и тържества, организирани от двореца. Според свидетелства на очевидци, по време на тези прояви генералът и царят не се ръкуват, а се покланят един на друг.
През 1930 г. Асен Чолаков е произведен в чин генерал-майор и е преместен на работа в Министерството на войната. След известно време минава в запас.
И като пенсионер генерал Асен Чолаков не остава вън от обществения живот в София. Оценен от офицерската колегия, той е избран за председател на дружеството на запасните офицери.
След тежко боледуване почива на 15 март 1947 г. В знак на признателност към неговите заслуги и към неговия патриотизъм му е устроено тържествено държавно погребение.
Салюти и почести изпращат генерала
Заради заслугите си към България генерал-майор Асен Чолаков е погребан в София с артилерийски салюти и почести през март 1947 г. За целта комендантът на столицата издава заповед – наредба, в която подробно е разпоредено какви военни подразделения в кой момент от воинския ритуал какви дейности ще изпълняват.
В церемонията участва сборна пехотна дружина от две роти от първа пехотна Софийска гвардейска дивизия, една батарея от две оръдия от четвърти дивизионен артилерийски полк и лафет за носене на тялото на покойника.
Шпалирът се състои от „един взвод от 8 реда при оръжие, с каски”. Двама подофицери от първи бронетанков полк носят ордените на генерала.
Опелото е извършено в църквата „Св. София”. Старши офицер държи слово от името на началника на гарнизона. На церемонията присъстват представители на поделенията в София, като в наредбата изрично е добавено, че „желаещите офицери, свободни от служебен наряд, могат да присъствуват”.
„Да се обърне внимание относно стъкмяването на войниците, които да бъдат облечени в парадно облекло и лъскави обуща”, се посочва още в наредбата. При спускането на тялото на покойника в гроба се изпълняват салюти от представителната дружина и батарея.
