Следващата седмица на 14 февруари вестник „Българска армия” ще навърши 125 години.
Ако разгърнем неговите страници ще ни залеят вълни от страдание и жажда за живот, ще се извисят над нас планини от усилия на един народ и на една войска, призвана с непобедимия си дух да воюва за единението и щастието на този народ.
Ще видим, че сме имали големи военни стратези, безумно смели командири и войници, които не се спират пред нищо, които от нищо не се плашат и умеят да докарат врага до смъртен страх и ужас.
Ще видим на тия страници как големите български писатели с обич и загриженост се вглеждат и описват живота и душевните вълнения на обикновения български войник. Тоя скромен български човек не знае, че всеки ден върши подвизи, не знае, че заслужава най-великите паметници за страшната си смелост и ненадмината ярост в кървавия бой. Но вестникът знае.
В часовете на отдих, той свири и пее, намират се и даровити хора, които съчиняват на фронта маршове и стихове за загиналите войници и командири и ги изпълняват на място. Ще видим, че този вестник винаги и през всички времена и епохи, когато трябва без колебание и със страст е готов да защити докрай достойнството и честта на българския воин. Ще видим цялата нова история на един горд и талантлив народ, и на една армия, която няма загубена битка и пленено знаме.
