Информационен център на Министерство на oтбраната

Първият институционален военен вестник на България

Радко Димитриев
Пътят на вестник „Българска армия” започва в края на по-предишния век, когато на 14 февруари 1892 г. временният началник на Учебното бюро към Генералния щаб подполковник Радко Димитриев пише доклад   номер 1 до военния министър подполковник Михаил Савов. В доклада подробно се аргументира необходимостта от един „специален военен лист”. И той  да покрие нуждите, които издаваният тогава „Военен журнал” не успява. На първо място се поставя въпросът, че изданието трябва да третира въпроси на военното изкуство да следи как са поставени те в другите армии и да отразява пълното им развитие. 

На второ място идва проблемът за „разните разпоредби” на Военното министерство, които трябва да достигат навреме до назначението си, това  ще рече до всички офицери от българската войска, за да бъдат тези разпоредби своевременно изпълнявани. 

За да може бъдещото издание да  се справи с  тези две важни задачи,  то трябва да излиза един или два пъти седмично. В доклада си Радко Димитриев указва и точното съдържание на вестника, където ще се публикуват „височайши укази и прикази, прикази по военното ведомство и циркуляри, височайши аудиенции и представления, телеграми, новини по военното изкуство, военни журнали и тяхното съдържание, нови военни съчинения и книги, обявления и отворена поща за разни справки”.  

След по-малко от месец подполковник Радко Димитриев, който е и постоянен член в Комитета за образованието и устройството на войската, предлага на военния министър Савов правилник за издаването и редактирането на списание „Военен журнал” и вестник „Военни известия”.  В параграф първи е записано, че редактирането на двете издания се възлага на Учебното бюро при Военното министерство. 

В параграф 6 на правилника пише, че „началникът на Учебното бюро е първият отговорник пред господина военний министър за съдържанието и редовното излизане на вестника”. Това ни дава основание да считаме, че подполковник Радко Димитриев бъдещият легендарен военоначалник и герой от Балканската война, достигнал до чин генерал-лейтенант, е първият издател на вестника на Българската армия. 

Във всичките 31 параграфа на правилника подробно е указана организацията на списването, разпространението и абонамента на вестника. В параграф 9 категорично се постановява, че „всекой офицерин или асимилиран военен чиновник, както и всеко военно учреждение са задължителни абонати на „Военни известия”. В параграф  10 се определя, че за „Военни известия” платата се удържа от заплатата на офицера”.

16-17 SALUTАбонаментната стойност на „Военни известия” е определена на 6 лева годишно за всички абонати в Княжеството без разлика. В странство – 8 лева. В забележката към параграф 23 се оповестява, че офицери, които са командировани в странство във висшите учебни заведения, както и по разни школи и чуждестранни полкове за обучение, получават вестника безплатно. „Всичката отчетност по „Военни известия” се води на същото основание, както и в частите на войската”, сочи правилникът.  

Още в началото на правилника в параграф 4 се определя  и съдържанието на вестника, което трябва да включва „оригинални статии по военното изкуство и история въобще, от статии, извлечени и компилации в съкратен вид от други военни журнали и военни съчинения, от преводни статии, отдел библиография и критика, и смес, състояща се от кратки съобщения по военното изкуство”.

Така тръгва през времето първият институционален военен вестник на България. Преминавайки през три епохи и много  изпитания той не само оцелява, но и става едно от най-любимите печатни издания на войската и народа,  като в определени периоди достига тираж 40 000. Сменя се „главата” на вестника и през 1919 г. той започва да се казва „Народна отбрана”. Целта на новия независим военен вестник е да брани армията и офицерството от всякакво скудоумие и наплевателство, и да пледира за реда и спокойствието в държавата. Вестникът излиза така до 8 септември 1944 г. На 14 септември същата година отпечатването на вестника на военното министерство е възстановено под наименованието „Народна войска”. Той излиза до 1952 година, когато започва да се казва „Народна армия”. През май 1992 г. името  му се променя на „Българска армия”. 16-17 voenni izvestia

Военният вестник винаги е бил трибуна за изява и на най-големите български писатели  и интелектуалци. На неговите страници започва пътя си в журналистиката поручик Йосиф Хербст, признат за един от най-изтъкнатите ни публицисти и мислители от европейски мащаб. Редовен сътрудник на вестника е бил и един от най-добрите журналисти за времето си Данаил Крапчев. Елин Пелин и Йордан Йовков завладяват вниманието и признанието на читателите от страниците на „Военни известия” с ненадминати документални и художествени творби, видяни и преживяни по фронтовете на войната. Всичко е история, а историята е промяна. И в тази промяна е мъдростта на поколенията. А в историята на българската армия се провижда истинската история на българския народ. 

Виж Още

БЪДИ ВОЙНИК

Последни Новини

Вестник Българска Армия

Руслан Мъйнов – Драва

Архив

Scroll to Top