Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

Една одисея в Украйна през 2017

[post-views]

25-UKRAINA-1
Златните кубета на Пантелеймоновския събор, които виждах всяка сутрин през прозореца на хотелската си стая.

Всичко започна като на шега. През 2016 г. отидох с един приятел в Одеса, за да изкараме Нова година в условията на една напълно непозната дестинация. Изкарахме си добре, дори по-добре от очакваното, и през 2017 решихме да повторим преживяването. 31 декември посрещнахме в центъра на града под звездопад от многоцветни фойерверки. Случи се така, че бяхме в компанията на Инга, стара моя позната одеситка, с която се запознах при първата си визита. Тя през цялото време ми повтаряше, че ми е приготвила изненада, щеше да ме среща с някакви много важни и потайни люде, а аз с моята развинтена фантазия, познавайки в литературни тънкости
криминалното либидо на Одеса
25-UKRAINA-2

Част от снежните преспи, които бяха затрупали Украйна, Румъния, Северна България – изобщо, половин Европа.

малко се стреснах. На втори срещу трети януари на моя български спътник му писна от Одеса и реши да отпраши с автобуса за Киев, където се присети за някаква своя стара морска изгора.
Така останах сам в ръцете на Инга и нейните инкогнито приятели, с които трябваше да се срещна, и набързо реших да си взема билет за вкъщи още на следващия ден, без дори да й се обадя. Кофти номер, но в чужди страни животът внезапно страшно ти домилява и нощем страдаш от безсъние. 
И така, 3 януари. Мрачна безснежна утрин. Златните луковици на Пантелеймоновския събор заместват изгрева върху ниското безразличие на равнодушното небе. Автобусът ми тръгва точно в 12:00 на обед, решавам да похарча остатъка си от гривни в близкия супермаркет „Копиika”. През границата разрешават да се изнася не повече от литър твърд алкохол. Минавам покрай щанда с бутилките и веднага зачерквам водката. В Украйна на почит са водки като „Смирноф”, „Финландия” и „Абсолют”, но няма смисъл да мъкна оттук нещо, което си имаме и вкъщи. Украинците имат нелоши собствени водки, например „Козацька рада” и „Житниi дар”, но решавам да заложа на коняка, който тук минава за квалитетно питие и по-ценѐн от уискито. Взимам бутилка „Шаба” (украински коняк) в много красива плоска бутилка, която наподобява парче кварц, и бутилка от прочутия арменски „Арарат” с пет звезди. Всяка една от бутилките излиза към 10-12 лева. Интересното е, че тук
всичкия спиртен алкохол 
е капсулован 
с чипове

които се свалят на касата, също както скъпите дрехи и луксозните стоки у нас. Алкохолизмът и в Украйна, както във всички бивши съветски републики, е твърде разпространен, знаете, така че тази предохранителна мярка е не само срещу кражби, а и срещу вероятността някой абстинентен пияница да изгълта на екс някоя бутилка вътре в магазина, скрит между щандовете.
Купувам си и няколко пакетчета нарязана на                                         ситно сушена риба от видове, непознати у нас, и малко сушени калмари, които тук пият за мезе на бирата и се продават като солети. На почти същата пренебрежима цена.
В хотела си стягам си багажа, на рецепцията ме питат дали съм консумирал нещо от мини бара. Не съм. Да не съм луд.
След кратко лутане по уличките около вокзала стигам пеш до офиса на фирмата, откъдето тръгват автобусите за Варна. Има още един час. От една будка за цигари си купувам стек „Пал Мал”, защото излизат най-изгодно. 12 кутии в стек, 25 цигари във всяка кутия. На цената на останалите американски марки от този клас. В Украйна
цигарите са едно от последните евтини неевропейски удоволствия
Една кутия излиза около 1,50-1,60 лева, най-много 2 лева, което си е истински рай за пушачите. С последните гривни си взимам кафе от един автомат на тротоара, който работи както с монети, така и с банкноти. Цените на кафето и капучиното са от около 5,75 или 6,75 гривни, около 20-30 стотинки.
В 11,30 съм до автобуса, шофьорът отваря капака и подранилите вече слагат куфарите си в багажното отделение. Пуша последна цигара и тъкмо се обръщам, когато някой ме прегръща в гръб. Гледам – Инга! И като се започна една, не е за разправяне. Ама защо съм си изключил телефона, защо не отговарям във Фейсбук. Къде си мисля, че отивам, такива разни. Връщай билета! Не, категоричен съм. Как ли не ме моли тази жена, какви ли не ми ги говори, чакат ни хора, важни хора, писатели, цветът и камайкът на одеската литература са се събрали и ме чакат. Мене, непопулярния български писател с две пренебрежими книжки зад гърба си. ама защо не каза така бе, жена, защо мълча от самото начало? Ами, вика Инга, ето было сюрприз. Сюрприз, не сюрприз, ама аз си тръгвам. Къде ще си ходиш, дай билета тука, колко струва този прокляты билет? Аз, казва Инга, ще го платя.
Разбрах, че няма къде да се ходи,
ще се остава 
в Одеса
25-UKRAINA-3
следващият автобус е на 6-и януари. Отидох в офиса, презавериха ми билета за шести, но ме глобиха двайсетина лева и ме караха да пиша обяснително писмо, собственоръчно написано, до шефа на фирмата, че поради някакви непреодолими усложнения ми се налага да отложа пътуването.
Натоварихме се на маршрутката, стигнахме до нейния квартал, един от многото нелицеприятни одески квартали, застроен предимно с хрушчовки – онези гнусни пететажни кооперацийки без асансьор, изградени от жълти тухли единички. Вратата на входа беше метална, отключваше се с шифрована комбинация от цифри, теракотът на стълбите липсваше на места, а впоследствие се убедих, че лампите във входа светят през етаж, защото съседите или не могат да се разберат, кой да купи крушка, или просто не им пука.
Квартирата ми се оказа на последния етаж, в ъглите на площадката между етажите пърхаха прашни пелени от паяжини, а на метална платформа високо над човешкия ръст върху дървени траверси бе поставен огромен пластмасов бидон за вода. Приличаше на една от онези първите съветски спасителни капсули, с които се приземяват оцелелите космонавти по документалните филми. От бидона до съседния апартамент пълзяха пипалата на два маркуча, единият за пълнене в дните без воден режим през лятото, другият за утоляване на жаждата в сушата. Вижте, един от основните проблеми на Одеса още при построяването му е безводието. Все още в запазените на места комуналки могат да се видят някогашни кладенци, изкопани във вътрешните дворове, които през Втората световна война са утолявали жаждата на защитниците при блокадата на града. Одеските деца са дали много свидни жертви, тичайки с пълни манерки до окопите на фронтовата линия.
Инга извади от джоба си един голям старовремски ключ и ми го връчи. Апартаментът беше двустаен, със спалня и гостна, но в спалнята почти не припарих от студ. Използвах гостната, където
нощувах върху стар разтегателен диван
а основно прекарвах времето си в кухнята, където се греех на газовите котлони на печката, тъй като парното беше фиксирано почти на минимум. След кризата в отношенията между Русия и Украйна парещите през зимата радиатори на парното за копейки са само топъл спомен от миналото.
Инга ме изкомандва до петнайсет минути да съм готов, изкъпан, обръснат и свеж като „огурец” (краставичка), изтупан в най-хубавите си дрехи. Стигнах се в определения срок и хванахме такси до Дома на писателите в Одеса. В колата ни очакваше Ела Леус, украинска рускоезична писателка с няколко романа и сборници разкази в CV-то си. Елла се оказа много приятна жена с изключително радиофоничен руски, на който набързо ми обясни проблемите на украинските писатели, които са почти идентични с проблемите на нашите. Същия комерсиализъм у издателите, непосилни пари, за да си финансираш отпечатването на книгите сам, главоболия с книгоразпространението, тотална незаинтересованост у читателите. Украиноговорящите се интересуват от украиноезична литература, рускоговорящите украинци се снабдяват с книги, внос от Русия, но огромната маса народ не чете изобщо. Дори пазарът за антикварна литература, който видях впоследствие беше превърнат в нещо като битак, само на две сергии се продаваха учебници.

Logo_of_Ministry_of_Defense_of_Bulgaria.svg

Светлозар Стоянов

Най-ново

Виж още

Избрани