От есента на 1916 г. и през 1917-та на страниците на „Военни известия” една от основните теми е Добруджа. По тая причина в бр. 226 от октомври 1917 г. на първата си страница вестникът публикува статията „Чужди автори за стара Добруджа”. Авторът й цитира имената на известни в Европа тогава изследователи, които се занимават с етническия състав на Добруджанския край. Един от тях казва, че най-населените с българи места са в Тулчански и Кюстенджански окръг. Тези изследвания са от 1880 г. и се отнасят до Тулча, Бабадаг, Кюстенджа, Мачин, Меджидие и Черна вода, и техните околии, в Северна Добруджа. Там според проучването живеят общо 123 000 българи.
Както пише в статията „един от най-прилежните автори, изучавали някога Добруджа е Насиан”. Той издава в Париж през 1886 г. книга със социално-икономически проучвания за Добруджанския край. В тази книга авторът отделя специално място за населението на Добруджа. Според Насиан „От етнографическа гледна точка Добруджа представлява рядък характер, различен от всички други страни в Европа”. Това, което кара Насиан да се изрази по този начин е фактът, че в Добруджа са събрани „множество народности” на една площ от 15 000 кв. км. Това не се наблюдава никъде другаде по целия Балкански полуостров. Там, освен българите има турци, татари, руснаци, немци, арменци, гърци, араби, черкези, евреи, цигани. В Добруджа живеят и хора, наречени липовани, преселили се от Русия още по времето на Петър Първи.
В същия брой в рубриката „Положението” са публикувани новини от цяла Европа. От Берлин съобщават, че от Базел разпространяват една информация от Франция, която се отнася до решението на испанското правителство да разтури кортеса(парламента) и да произведе нови избори. Ако изборите не докарат болшинство на правителството, то ще се оттегли.
От Копенхаген пишат, че Япония е забранила да се продават японски параходи, както и да се предадат строящите се по това време по чужда поръчка в Япония плавателни съдове. С това Япония е последвала примера на Америка. „Това запрещение” засяга особено Англия, която е поръчала в японските корабостроителници 20 големи търговски парахода между 6 и 8 хиляди тона.
Шведският вестник „Социалдемократен” на 7 октомври 1917 г. коментира речта на министъра на външните работи на Австро-Унгария граф Отокар Чернин, озаглавена „Принципите на мира”, която той произнася на вечеря, дадена от унгарския министър-председател по това време на 2 октомври. Вестникът признава искреността на речта на австро-унгарския първи дипломат и казва, че целият демократичен свят трябва да я посрещне със задоволство. Другите вестници, пише „Социалдемократен” считат тази реч като голяма стъпка към мир, чието значение е главно в декларацията в полза на мира без анексии, но се питат по какъв начин Австро-Унгария ще склони България към това.
Норвежките вестници също одобряват речта на граф Чернин, когото посочват за най-бележития държавен мъж на Централните сили. „Мъжественият език на граф Чернин, пишат вестниците, не ще закъснее да има своя ефект”.
Речта на графа е в отговор на нотата за мир на папа Бенедикт XV към воюващите държави. В нотата папата предлага свободни морски пространства, говори за необходимостта от всеобщо и взаимно разоръжаване, и създаване на един арбитражен съд, така наречения тритейски съд, който да има висока миротоворческа функция между държавите. По отношение на репарациите и контрибуциите папата призовава воюващите страни да се откажат от компенсации. Тази нота дава повод на европейските вестници да нарекат папата „Апостол на мира”.
Четирите принципа на мира, които излага в речта си граф Чернин са до голяма степен въз основа на папските призиви.
От Берлин вестникът публикува официална информация за новите успехи на германския подводен флот. В Северно море са потопени от германските подводници противникови плавателни съдове с общ тонаж 17 000 тона. Между потопените съдове е и английският въоръжен параход „Сантерен” натоварен с 4 600 тона кокс за Архангелск и още един английски параход – „Сан Маргарет”. Капитанът и първият офицер на „Сантерен” са пленени.
Във всеки брой на първа страница Щабът на Действащата армия издава Бюлетин за военните действия. В бюлетина от 8 октомври четем: „Македонски фронт, 7 октомври”: По целия фронт слаба огнева дейност, малко оживена източно от Преспанското езеро, в Мъгленско и западно от Дойранското езеро.
„Румънски фронт, 7 октомври”: При Махмудия пушечна престрелка. При Тулча, оживена артилерийска стрелба.
„Македонски фронт, 8 октомври”: На няколко места по фронта малко по-оживен, обезпокоителен огън. От двете страни на Дойранското езеро бяха прогонени с огън няколко разузнавателни неприятелски групи
„Румънски фронт, 8 октомври”: При Преслава артилерийска стрелба, източно от Исакча рядка пушечна престрелка.
