Александър Секулов в морето на живите
Александър Секулов e комплексна личност за българската култура. Пише поне в 4 литературни жанра. Автор е на романите „Гравьор на сънища“, „Господ слиза в Атина“, „Островът“, „Скитникът и синовете“ и немалко поетични и есеистични книги. Театрал – драматург в Драматичен театър Пловдив и автор на пиеси. Надарен е с мениджърски умения – вечерите му като домакин в пловдивското “Петното на Рьоршах” са феномен. Мястото има своя публика – не защото е агитирана, а защото е заразена с усещането, че е част от арт елита на Пловдив. Чувство, което ги прави различни от способността на техните връстници да правят купон в околните кръчми и капанчета. В “Петното…” сякаш се напластява и възстановява многоизмерният дух на хилядолетния град.
Това обяснява и поетиката в новата му книга „Море на живите“, (ИК „Изток-Запад“), чиято премиера видя бял свят в зала „Миръкъл“ на театър „Българска армия“ наскоро.
Бойко Ламбовски, който представи книгата, нарече Секулов арт маратонец за разлика от други литературни дарования, чийто живот е с дължината на фойерверки. Той има изработен собствен почерк и стил (поетика), което го прави различим и търсен от своя аудитория – тя го разпознава извън подражателния тип писане.
“Море на живите” е с разлети широки хекзаметрови строфи и с ясен концептуализъм – не за да се хареса на всички. Авторът очаква читателят да се довери на метафората, на неговия антично гръцки поглед към съвременността. Езикът на тази книга е далеч от уличния сленг, от начупените и бляскащи като метеорит прозрения или хулигански подвиквания, характерни за съвременния модернизъм. Няма срутени литературни кумири и емблеми. В тази строга книга – според Ламбовски – ще чуете отмерените весла на галерите, песента на аргонавтите, поели да търсят златното руно.
В първото стихотворение-поема “Песен за сянка и вълк” рисунъкът е със сурови щрихи – гора, джунглата на любовта, илюстрация на взаимоотношенията ни – как се изяждаме един друг. Хищническото отношение вътре в нас е и между нас, дори в съжителството при любовта. Изведен е джек-лондоновски образ – кой кого ще изяде – човекът вълка, или обратното. Сурова образност, митологичен поглед. Авторът вижда съвремието ни през прозирна, но широка стъклена стена на десетки и десетки векове. Несъмненият чар на тази книга е, че се усеща присъствието на Хезиод и Омир, на техните похвати в началото на класическата литература. Античен, елинистичен кенар – битието изглежда красиво и изискано. Подобно писане в нашето разрушително време, което нерядко се гаври с естетиката, е съзидателно дело. Книгата е събрала размишления що е империя, за духа на Пловдив, за реката и нейната променливост.
Александър Секулов поясни мотивите, които са го водили – копнее за поезия с обем на епос. Поетиката му е изградена извън клишетата на популярната българска масова поезия, при която обикновено се регистрират факти с анекдотичен финал. Същността й е да възстанови целостта на битието. Да върне ненаранената същност на съвременния фрагментарен свят. И да мотивира смисъла да се живее.
