А бяха времена, когато нито едно войнишко изпращане не можеше да мине без Soldier of Fortune, парчето, което често се превръщаше в прощалния блус с приятелката, която скоро се превръщаше в приятелката на друг, а нерядко и в негова съпруга, майка на чуждо дете, далеч преди на хоризонта да надникне уволнението…
Но – по същество. Песента е включена в албума Stormbringer, излязъл през 1974, който в Обединеното кралство излиза под лейбъла EMI/Purple (UK), а в САЩ разпространител е Warner Bros. Дължината й е 3:13 минути и е последната (девета) в албума. Тази композиция е една от най-известнте на групата и се счита за класическа рок-балада. Със своето място в историята на музиката Soldier of Fortune е свързана не само с таланта на авторите, Дейвид Ковърдейл (текст) и Ричи Блекмор (музика), но и настойчивостта на последния. В началото на останалите членове на Deep Purple песента категорично не им харесала, но Ричи все пак ги убедил да я включат в албума Stormbringer и предложил да я изпълнява даже и след напускането на групата. Той реализира нейни кавъри с Rainbow и Blackmore’s Night. Неведнъж Блекмор е засичан да казва: „Това е любимото ми парче. В него има няколко средновековни акорда”.
Песента никога не е излизала като сингъл и не е участвала в нито една музикална класация, което не й пречи да се радва на култов статус от десетилетия. Кавър на Soldier of Fortune прави и Дейвид Ковърдейл с Whitesnake.
Интересен факт е, че Soldier of Fortune е и заглавие на приключенски филм от 1955 за бягството на американски затворник от Китайската народна република през 1950. Главните роли изпълняват Кларк Гейбъл и Сюзън Хейуърд.
Албумът не се издава в САЩ през 1974 и е издаден едва през 2009 година. EMI работи с Глен Хюз по ре-мастрирането и удължаването на албума, като са включени бонус алтернативни парчета.
Групата е преминала през много промени в състава си, заедно с осем годишно прекъсване (1976 – 1984). Техният втори и най-успешен състав включва Иън Гилън (вокали), Джон Лорд (орган), Роджър Глоувър (бас), Иън Пейс (барабани) и Ричи Блекмор (китара). Този състав е активен в годините от 1969 – 1973, като се възражда от 1984 до 1989 г. и отново през 1992 до 1993 г. Групата постига по-скромни успехи в периодите между годните 1968 – 1969 с Род Евънс (вокали) и Ник Симпър (бас, задни вокали); 1974 – 1976 (Томи Боулин заменя Блекмор през 1975 година), Дейвид Ковърдейл (вокали) и Глен Хюз (бас, вокали) а през 1989 – 1992 г. в състава е и Джо Лин Търнър (вокал). Съставът в момента (с участието на Иън Гилън и китариста Стийв Морз) е много по-стабилен през последните години, въпреки оттеглянето на Джон Лорд през 2002 година (заменен от Дон Еъри). Единственият оригинален член на групата, който все още е част от нея, е Иън Пейс.
Deep Purple са класирани на 22 място при най-добрите хард рок групи от Ви Ейч Уан, а в анкета на британската радиостанция Планет Рок са пети сред „най-влиятелните групи в музиката.“ През 2016 година Deep Purple официално влизат и в Залата на славата на рокендрола.
На 14 май тази година групата ще гостува в София, където ще изнесе концерт от прощалното си турне The Long Goodbye.
Soldier Of Fortune
I have often told you stories
About the way
I lived the life of a drifter
Waiting for the day
When Id take your hand
And sing you songs
Then maybe you would say
Come lay with me love me
And I would surely stayBut I feel Im growing older
And the songs that I have sung
Echo in the distance
Like the sound
Of a windmill goin round
I guess Ill always be
A soldier of fortuneMany times Ive been a traveller
I looked for something new
In days of old
When nights were cold
I wandered without you
But those days I thougt my eyes
Had seen you standing near
Though blindness is confusing
It shows that youre not hereNow I feel Im growing older
And the songs that I have sung
Echo in the distance
Like the sound
Of a windmill goin round
I guess Ill always be
A soldier of fortune
Yes, I can hear the sound
Of a windmill goin round
I guess Ill always be
A soldier of fortune
Войник на съдбата
Често ти разказвах истории
за това
как живеех живот на скитник,
чакайки деня, в който
ще взема ръката ти
и ще ти пея песни…
Тогава може би ще кажеш
„Ела легни до мен. Обичай ме” –
и аз със сигурност ще остана…Но чувствам, че остарявам,
и песните, които пеех,
отлитат в далечината
като звука на въртяща се
вятърна мелница.
Предполагам, че винаги ще бъда
войник на съдбата…Много пъти съм бил пътешественик,
търсех нещо ново,
в дните на старостта,
когато нощите са ледени,
аз скитах без теб,
но в тези дни ми се стори,
че очите ми те видяха да стоиш наблизо,
обаче слепотата е объркваща,
показва че не си тук…
