Със своя тромпет старши сержант Владимир Митин e почти 8 години в Гвардейският представителен духов оркестър. Но е усетил и времето на наборната служба – 6 месеца бил в ШЗО – Плевен и дослужвал в поделението на 4-ти километър. Половин година след това я премахнали.
Музикантството е в кръвта му от дете – майка му Христина Ботева била народна певица – солистка в Ансамбъла на ГУСВ години наред. Баща му – акордеонист, но също – тромпетист, десетина години във военното училище на Суходол. Владо започнал сам, после тръгнал на уроци. Шестгодишен бил, когато семейството му се премества от родното Севлиево в столицата. Водели го не само на концерти, а и по сватби.
Тръгнат ли да се женят, хората викали музика. На 18 завършил Консерватория с тромпет и взел титла магистър с музикална педагогика. Отначало не му се свирило във военен оркестър. Мислел, че има противоречие – как да съчетае казармена йерархия и дисциплината със свободата за артистична изява. После прозрял – животът ни е изграден от противоречия. Успее ли
да намери себе си
ще постигне хармония в призванието си.
Силното му желание надделява обстоятелствата. „Да се развиваш е личен избор, но в оркестъра придобиваме професионална рутинност. Освен протоколните произведения, правим и концерти с друг тип музика – условията да се развиваме са добри…”
Лесен инструмент няма. Важното е да го поддържаш, и много работа, труд. Е, не чак по 8 часа дневно като цигулари или пианисти, но напрежението е не по-малко. Не е халюцинирал да бъде звезда като Армстронг, но меракът му започнал с мечта. Свиренето е удоволствие – да усетиш как звучи тромпетът.
Сред любимите му тромпетисти са Дизи Гилеспи, Майлс Дейвис, Чет Бейкър… „Всеки ти дава нещо – все едно четеш различни книги. Всеки по различен начин ти преобразява живота. Музиката е интерпретация на това, което чувстваш…”.
Дали звукът не е еднакъв за всички инструменти? И буквите са еднакви – отговаря Митин – но
пишем различни думи
Зависи от тон, начин на звукоизвличане, от мисълта, когато се импровизира, от употребата на различни жанрове.
В репертоара на оркестъра се налага да се изявява и като солист. Свирил е джаз, фолклорни мотиви, а и класически също. На големия концерт след 4 дни в зала „България” му предстои да изпълни соло за тромпет 3 част от творбата на Жул Леви “От Карнобат до Тропикана”. Майсторлъкът да се импровизира старши сержант Митин определя така: аранжиментът ти дава само посока, нататък е свободата солистът да извърви пътя към това какво чувства.
Усещането за необикновеност, за чудо, спасява да не потънеш в ежедневието и рутината. Досега е правил само аранжименти, не е събрал смелост да композира. Нужна е специфична дарба, но има намерение да опита. Какво би предал като послание на публиката? Емоцията винаги е конкретна – свръхфилософски послания инструменталистът едва ли може да направи. Но да засити хората емоционално, е негово призвание. Музикатата е интуитивно изкуство – или ти харесва, или не. Както симпатия или антипатия при първа среща. Като картина която гледаш. Жива енергия.
Жена му Зорница е фоторепортер, но с богат музикален вкус. Това създава
атмосферата в семейството му
Запознали се на концерт преди 11 години. Свирел, а тя снимала. После дошла – да си приказват. Синът му Васил е второкласник и редовно го водят не само на концерти, но и на театри, изложби, кино. „Музикален е, но не искам насила да стават нещата. Нека сам избере кое му е любимо занимание. Има ли желание, и в Музикалното училище бих го подкрепил…” казва баща му.
– Публиката на концертите ни е разнообразна – казва старши сержант Митев. – оркестърът се е доказал, че може да насити разнопосочни очаквания. Аплодират ни, независимо какво свирим. Джазът у нас звучи леко елитарно, но като се подбират нещата, ако не са прекалено крайни, публиката ги възприема добре. Диригентът майор Ради Радев подбира по-масово разбираеми парчета. От колегите в оркестъра може да се научи много. Всеки тромпетист се е развивал по собствен път и е научил неща, които друг тромпетист може да не ги знае. Винаги има какво да си предадем един на друг. Взаимно да се провокираме. Това е полезно за всеки. Има информация в интернет също, която ни провокира да мечтаем…
