Преди дни се навършиха 151 години от рождението на капитан I ранг Станчо Димитриев – един от основоположниците на Черноморския ни флот и първият българин-моряк командвал Българския военен флот, съобщиха от ВМС.
Станчо Димитриев е роден на 22 март 1866 г. в с. Беброво. През 1883 г. постъпва във Военното на Негово Княжеско Височество училище. При избухването на Сръбско-българската война (1885) се включва в редовете на 7-и пехотен преславски полк и участва в боевете при с. Радейна и Пирот (14 – 15 ноември), където е ранен. Награден е с Войнишки кръст „За храброст“ IV степен.
През 1886 г. участва в детронацията на Александър I Батенберг и в състава на конвоя, който го е екстернирал по Дунав. След контрапреврата е разжалван и изпратен да служи в 9-и пехотен пловдивски полк като редник. По-късно е амнистиран и продължава обучението си във военното училище. На 27 април 1887 г. се дипломира като е произведен в чин подпоручик и е зачислен в 6-и пехотен търновски полк.
През 1888 г. е зачислен във флотилията в Русе. На 18 май 1890 г. е произведен в чин мичман I ранг. Същата година е командирован за обучение в Кралски военноморски колеж в Гринуич, Англия, като завършва през 1893 г. На 2 август 1894 става лейтенант, а през 1897–1998 г. специализира във Френски военноморски флот.
На 14 февруари 1900 г. е произведен в чин капитан-лейтенант, а през следващата година е назначен за командир на крайцера „Надежда”. На 14 февруари 1904 г. е става капитан II ранг и през 1905 г. е назначен за началник-щаб на флота. На 15 октомври 1908 г. е произведен в чин капитан I ранг. В периода от 1 юли 1908 г. до 15 април 1911 г. командва Военноморския флот на България.
