Полигон „Корен” е създаден през 1962 г. През годините е бил под командването на различни инстанции. Сега е подчинен пряко на командването на Сухопътните войски. „Корен“ е най-големият полигон за учения в България като площ и задачи, които могат да се изпълняват на него. На него се провеждат тактически учения с бойни стрелби, максимум до батальон и дивизион. Също така има възможности за занятия на всички специалисти от родовете войски – от артилерията, химици, инженери… На полигона се провеждат и командно-щабни учения. Изградени са и тактически учебни полета за обучение на формирования за изпълнение на хуманитарни задачи и участие в операции по поддържане на мира. За всички, които са били на полигона, „Корен” остава митичен, незаменим и незабравим.
– Нямаме проблеми откъм попълнението с офицери. Но към момента има свободни други длъжности и очаквам някои от тях скоро да бъдат заети. Така по-лесно ще изпълняваме всекидневната ни дейност и задачите по осигуряването на формированията, които провеждат учения на полигон „Корен”. Разбира се, и с този състав се стремим да се справяме с всичките си задължения.
Подполковник Валери Антонов е роден през 1968 г. в Шумен, но детските и юношеските му години преминават в Карлово. Завършва Военното училище в Шумен и Военната академия. Започнал е офицерската си служба като командир на взвод в артилерийския полк в Кърджали през 1993 г. След това в 61-ва Стрямска механизирана бригада e бил командир на взвод, командир на батарея, командир на рота, заместник началник-щаб на дивизион, помощник-началник и старши помощник-началник на отделение „Бойна подготовка“. Баща му – Антон Антонов, е служил в Ракетната бригада в Марино поле, а последната му длъжност, преди да се пенсионира като полковник, е началник на полигон „Змейово“ – от 1991 г. до 2002 г. От 28 октомври 2014 г. подполковник Валери Антонов е командир на учебен полигон „Корен“.
– Имате ли заместник?
– Да, заместник-командир е майор Радостин Маринов.
– Очаквате ли да бъде обявен прием на войници?
– Не става въпрос за прием. Ако има войници, желаещи да служат на учебен полигон „Корен”, правим всичко възможно да ги привлечем при нас.
– Преди на „Корен” служеха опитни полигончици, които заявяваха, че и с вързани очи ще стигнат до всяка точка в района. Подобно нещо може ли са се каже и за техните заместници?
– За мен всички хора на полигона са опитни. Знаят си задълженията, знаят какво да правят. И показват какво могат в тези дни при полевото обучение на артилеристите от 4-и полк. А и напусналите, примерно, като капитан Александър Петров, предадоха своя опит на подчинените си. И те, бих казал, достойно ги заместват.
– Изпитвате ли недостиг на финансови средства?
– Поддържането на полигона изисква финансови средства. Не мога да кажа, че осигуряването е нулево, но не е достатъчно за поддръжката на материалната база на полигона. Ако имаме финанси за едно нещо, те не стигат за други потребности.
– Но когато нещо не се извърши навреме, поддръжката се оскъпява?
– Така е, не трябва да мислим колко по-евтино ще ни излезе, а колко по-качествено да бъде. Да вземем пример със сграда – ако една керемида се счупи и не се вземат мерки тя да се смени, един ден ще се стигне до разрушаване и на основите.
– Полевото обучение на 4-и артилерийски полк ли е първото по-голямо изпитание за хората от полигона?
– Не бих казал. То е едно от всичките учения през годината. Изпитанието не е голямо, но има предизвикателства. Полевото обучение на 4-и полк се извършва всяка година и винаги е различно, и спрямо метеорологичната обстановка и предвид материалните средства, с които разполагаме, и по какъв начин трябва да се справим с поставените задачи.
– Предстоят ви домакинства на още доста събития. По-напрегната за вас ли ще бъде тази година от предишните?
– Както всяка година, в Сухопътните войски са планирани учения и подготовки. Тази година не е изключение и също предстоят доста такива събития, и то не само от страна на Сухопътните войски. А дали е по-напрегната? За мен всяко едно учение е предизвикателство, без значение на какво ниво е. Много разчитам на командването на Сухопътните войски. Ние също си планираме занятия – по огнева подготовка със стрелковото оръжие и по други учебни дейности, които изпълняваме.
– Но все пак ще посрещнете не малък брой военнослужещи и ще ви трябват повече средства за осигуряването им?
– Финансови средства трябват навсякъде. Но държа непрекъсната връзка с командването на Сухопътните войски, поставям проблемите, давам предложения и при възможност, естествено, получавам и помощ, колкото и минимална да е. Подготвяме и личния състав от началото на годината за всякакъв вид учения. След като знаем какво предстои, се стараем да видим къде нещо не можем да осигурим, какви средства трябват, за да го поправим и т.н. Изготвяме заявки по всяко едно направление, за всичко, което ни е необходимо.
– Взели ли сте необходимите мерки за потушаването на евентуални пожари от стрелбите на полигона?
– При едни учебни бойни действия винаги има риск да възникне пожар. Ние сме в готовност да реагираме веднага. И се надявам, ако възникнат пожари, те да бъдат само в границите на полигона.
Заедно в работата, „съперници“ в риболова
Заместник-командирът на полигон „Корен” майор Радостин Маринов е натрупал богат опит в много други формирования на Българската армия. Завършил е военното училище във Велико Търново през 1993 г. като танкист – строеви профил. След това е служил в гарнизоните в Ямбол, Крумовград, Ивайловград, Хасково и София. Заемал е длъжностите командир на танков взвод и на танкова рота, заместник-командир и командир на танков батальон, помощник-началник и началник на отделение „Оперативно” в бригадно резервно командване, старши-помощник на отдел в щаба на Сухопътните войски за подготовка на мисии и международни учения.
Във формированието на „Корен” е от 2010 г. , но познава добре полигона още от 1993 г., когато е започнал участията си в учения. Не е предполагал, че един ден ще служи тук и ще бъде заместник-командир. Длъжността му харесва и я определя като доста различна от всички останали. Допада му работата с полигонната команда и ротата за обслужване и осигуряване. Както се казва, чувства се в свои води, дори и буквално, защото е запален риболовец.
Същото увлечение има и началникът на отделение „Логистика” във формированието капитан Никола Тенчев. Двамата често използват свободното си време, за да се отдадат на риболова в близките водоеми. Капитанът също е завършил военното училище във Велико Търново като танкист, но технически профил. Започнал е офицерската си служба през 1997 г. на полигон „Корен” като заместник-командир на рота за обслужване и осигуряване на учебния процес. През 2000 г., поради щатно-структурни промени, отива в 34-и мотострелкови полк в Момчилград на длъжност заместник-командир на механизирана рота. След една година е преместен в бригадното резервно командване в Хасково и става командир на взвод за подготовка на механизирани и танкови резерви, а по-късно и началник на отделение „Логистика”. След разформироването на командването служи в 31-ви механизиран батальон в Хасково, първоначално като заместник-командир на механизирана рота и от 2010 г. до края на 2016 г. – командир на логистична рота. На „Корен” е от 1 януари т.г., но е категоричен, че познава полигона като пръстите на ръката си.
Кой от двамата – майор Маринов и капитан Тенчев, се е завръщал с по-богат улов? Капитанът шеговито отговаря – след като е с по-голямо звание и на по-голяма длъжност, майорът е по-добър с въдиците и е хващал по-големи риби.
През длъжности и гарнизони
Както и в други военни формирования, и тук – на полигона, има военнослужещи жени. Старши сержант Радослава Тенева е на длъжност старши писар. В Българската армия е от 1998 г., а на „Корен” е от декември 2010 г. Започнала е службата си като младши сержант в 17-а мотострелкова дивизия и е била оператор по електронно-изчислителна техника и началник на секретна секция. След това е в 31-ви механизиран полк в Хасково, продължила е в разузнавателен батальон, после в Димитровград, преместила се е в Стара Загора…
През август Радослава ще отбележи 19 години военна служба. Харесва си работата и не може да каже, че в някое формирование й е било тежко. Какво е особеното на сегашната й длъжност?
Свързана е с изготвянето на много документи по назначаването и разхода на личния състав, и изготвянето на заповеди. Харесва й природата на полигона.
Живее в Хасково и има две деца – дъщеря й Глория е студентка на 22 години, а синът й Милан е ученик на 10 години. Ако й остане свободно време, обича да се разхожда в популярния парк „Кенана”.
От учител, до редник и старши сержант
Завършила е Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”, работила е като учителка, повече по заместване, в Хасково и близките села. Трудно й е било да намери постоянно място и е решила да постъпи в армията. Сега на полигон „Корен” старши сержант Мария Господинова е началник на комуникационно-информационен възел. Но на служба в армията е от януари 2004 г. , когато се е явила на конкурс за кадрови войник. Започнала е като редник радиотелефонист в бата льона в Хасково, а след това е била началник на командно-щабна машина. Завършила е Сержантския колеж във Велико Търново. Била е на мисия в Кандахар (Афганистан) през 2014-2015 г. На полигона е от 2015 г. и определя дейността си, като…по-специфична работа.
В свободното си време Мария обича да спортува, най-вече бягане на дълги разстояния. Помага в заниманията на двете си дъщери Росица и Десислава. Но не забравя, че по образование е учител по български език и история, и любимо нейно занимание е четенето на книги.
