Съществуването на Единния център за начална подготовка (ЕЦНП) е от 1 юли 2012 г., но формированието е продължител на традициите на 5-а шипченска механизирана бригада с близо 70- годишна военна история. От 2012 г. формированието е специализирано в подготовката на новоназначени войници за нуждите на Сухопътните войски. Там също се подготвят военнослужещи от доброволния резерв и български граждани, които желаят да получат начална военна подготовка по смисъла на чл. 59 от Закона за резерва. Те се зачисляват в запаса и стават част от мобилизационния резерв на БА.
Командир на ЕЦНП е полковник Николай Бешев, който натрупва професионален опит, изминавайки пътя от това да командва танков взвод до командир на Центъра. Има и 2 мисии като заместник-старши национален представител в Косово (2005) и една – в Афганистан (2011) като заместник-национален командир на контингента.
Началото било, когато приел предизвикателството да стане командир на механизиран батальон в 5-а шипченска механизирана бригада, чието предислоциране предстояло през 2007 г. Наред с обучението на военнослужещите от механизирания батальон през тази година успял да създаде и базата за приемането на района в Плевен от 5-а шипченска механизирана бригада главно логистично – за да се настанят щабът и няколко формирования на бригадата, участва в подбора на личния състав от Учебната база. Тези кадри отчасти запълват дефицита в 5-а шипченска бригада, защото там има отлив – част от личния й състав се влива в 61-ва механизирана бригада. Полк. Бешев добре познава качествата на хората от офицерския и сержантския състав и активно съдейства всеки от кадрите да попадане на точното си място в 5-а механизирана бригада. От 2007 г. става неин заместник-началник щаб, а от 2011 г. е и началник-щаб до закриването й през 2012 г.
От началото на юли е назначен за командир на Единния център за начална подготовка. И промените определено носят неговия делови почерк. За оптималното израстване на един военнослужещ е постигната системност в първоначалното обучение. Тогава, когато започва службата си, военните училища, висшите и сержантските, са строго профилирани. Това дава отлична практическа насоченост. Армията е в достатъчна степен осигурена с материални средства, с всичко необходимо за целенасочена постепенна подготовка от простото към сложното. Тогава резултатът в процентно съотношение е бил следният – ако един военнослужещ идва 80% подготвен, останалите 20% трябва да доизгради чрез опита, който добива от колегите, от наблюдението и чрез собственото си саомоусъвършенстване в конкретната обстановка, където попада.
Сега палачинката се обърна – казва полк. Бешев – става така, че 20% е предварителната подготовка, а 80% се натрупват в хода на цялостната дейност. Сегашната универсалност на някои военноучебни специалности дава възможност на военнослужещия да придобие добра обща теоретическа и практическа подготовка. По-голямата част от натрупването на знания и опит при подготовката на съвременния инструктор се придобива в движение – той усъвършенства себе си, изучава характера на обучаемите, вниква в опита или анализира опита на останалите колеги.
Сега съществува вакуум в отделните структури и това налага преминаването и запълването на основни длъжности в други формирования с по-първостепенно значение – старши щабове, учебни заведения. Нарушена е връзката между предоставянето на този богат опит, който има един офицер, стоейки няколко години на определена длъжност, и опита на един по-млад офицер, който идва, за да съкрати тази дистанция. Така цикълът на самообучение при натрупване на опит се превръща в по-дълъг процес. Според полковник Бешев особено голям вакуум се е получил при сержантския състав. Ако приемем един тристепенен модел за натрупване на опита, при формирането на Центъра се оказват сержанти на първо ниво – със степен на опит като обучаващ състав, който тепърва да изграждат. Втората и третата степен те трябва да я придобиват в хода на обучението.
По същото време инструкторите изучават и характера на обучаемите.
Обучавайки 3-те различни категории (новоназначени войници, доброволен резерв и граждани), би следвало новоназначените войници да имат най-голяма степен на мотивация – обвързани са с договор с въоръжените сили. Едва след тях следва да са по сила на мотивация доброволният резерв, а най-накрая – да са гражданите, които желаят да получат военна подготовка. Те де факто не свързват живота си с армията – уменията и знанията си те биха приложили, единствено ако се наложи да се пази териториалната цялост на страната.
Но в определени моменти практиката водеше до парадокс. Някои от българските граждани идваха с по-висока мотивация, а някои от новоназначените войници се оказваха по-ниско мотивирани. Мотивацията за усвояване на учебния материал нерядко се размиваше. Войниците идват без реална представа с какво се сблъскват, какво очакват. Тепърва в хода на първоначална подготовка, с научаването на А и Б-то на военната професия се установи, че стигат до психологическа бариера. Налага се те да я преодолеят благодарение на собствената воля, на собствения устрем.
Това изисква изключителна гъвкавост и майсторство от страна на инструкторите. Умение – къде да натиснат педала на обучението, къде да не го дръпнат дотолкова над нивото, че да откажат обучаемите от трите категории. Трябвало е да се намери балансът. И резултатите не закъсняват. Показателен е фактът, че след като завършат подготовката си, обучаемите се разделят с инструкторите с много добри чувства. Това не е за сметка на качеството на подготовката. В това е майсторството – казва полковник Николай Бешев – на инструкторите, намериха баланса, и Щабът помагаше за по-точното психологическо въздействие, за взаимоотношенията в колективите. Не беше лесно: на обучаемите за първи път им се налага 24 часа да са в непрекъснато взаимодействие в колектив – мъже между мъже, жени между жени, както и жени между мъже. Създаваха се симбиоза и процес на взаимодействие, които дават възможност за максимален ефект от обучението. Така в конкретната работа израстват най-добрите инструктори на Центъра. Сред добрите примери, израсъл от войнишкия състав, е ефрейтор Красимир Рибарски. Започва службата си като шофьор във взвода за осигуряване на учебния процес, но за всички става ясно, че има командирски заложби и управленски способности. Завършва сержантски курс в Център за подготовка на специалисти в Сливен и показва, че успешно се справя с инструкторската си дейност. Мотивацията му да се изгражда като командир даде възможност дори да изпреварва в подготовката си и в отдадеността си други инструктори от войнишкия състав. Затова полк. Бешев го предлага за развитие и се открива възможност да премине в сержантската категория.
По същия начин от войнишкия към сержантския инструкторски състав преминава – вече младши сержант, Данаил Гачевски. От сержантския състав сред отличените полк. Бешев посочи ст. сержантите Цветомир Средков и Димитър Флоров. С натрупания си опит в ръководенето на организационната единица отделение в механизиран батальон те допринасят да се подобри методическата подготовка на войнишкия инструкторски състав. Подпомогнаха други колеги, докато течеше процесът на отлив на кадри, причинен поради преминаване в други формирования. „Невъзможността да се подбере състав, който би паснал най-много на инструкторската дейност, ме принуждаваше да се осланям на опита на такива кадри, които в хода на дейността успяха да обучат и новопостъпили сержанти от др. формирования, чиято работа е била с техническа насоченост. За разлика от там тук сержантите трябваше да развиват методическите си способности и те го направиха успешно” – обобщи полк. Николай Бешев.
