Не мина много време, откакто вестник „Българска армия” възстанови традицията си да издирва таланти в редовете на военослужещите, бивши и настоящи. Съвсем наскоро уважихме поканата на военно формирование 54990 да посетим Деня на отворените врати по случай Деня на храбростта и празник на Българската армия – 6 май, и след официалната част попитахме командирите има ли униформени с някаква по-интересна дарба или хоби, но се оказа, че всичките (двама) таланти, за които командирите се сетиха, същия ден бяха в отпуск. Когато ги попитахме къде точно се намира Военният клуб в града, където предстоеше празничен концерт, те изведнъж вкупом ни посочиха представителите на танцов ансамбъл „Феникс”, съставен изключително от военнослужещи във врачанското военно формирование.
Днес ще ви представим две от момичетата с униформи, които се осмелиха да застанат пред микрофона на нашия вестник – ефрейтор Гергана Иванчева и редник Милена Пенчева.
И така, ефрейтор Иванчева служи вече почти 12 години, родом е от Враца. Работата си в армията определя като нещо „немного типично за жена”, тъй като самата тя е мерач на картечница, „обаче е готино”, уверява ни и допълва, че картечницата тежи „малко” повече от автомат „Калашников”, празна – 9 килограма, а заредена – „зависи от броя на патроните”.В танцовия ансамбъл за народни песни „Феникс” участва от създаването му през миналата година, като обяснява, че репертоарът им включва не само фолклор, типичен за Врачанския край, а и за цяла България. Народният танц, който ансамбълът представи за празника, се нарича „копаница” и е типичен за Шопско, Пазарджишко и Тракия.
За пръв път тази година ефрейтор Иванчева участва и в представянето на хумористичен скеч с още една своя колежка, с която изпълняват ролята на радиоводещи. Въпреки че става дума за дебют, артистичното им превъплъщение бе посрещнато с гръмки аплаузи от врачанската публика.
Но нека изоставим официалния тон, така типичен за скучните вестници, и минем на „ти”. Гергана е майка на две момчета, големият е почти на осем, а малкият на седем (също почти). Питаме я за други хобита освен народните танци. „Хобита – много”, отвръща Гергана и направо ни „хвърля в тъча”, когато внезапно
признава, че е централен нападател
(с легендарния №8 на фланелката) в аматьорски отбор по женски футбол „Ботев – Враца 2000”.
„Е, не сме на много високо ниво, аматьори сме, но все пак играем футбол”, опитва се да скромничи Гергана. Понякога отбелязва голове, понякога – не. Което обаче се случва и на най-добрите футболисти, спомнете си Бербатов например.
Гергана е категорична, че не е запалена по „Шампионска лига”, няма любим отбор, не гледа военни филми и не пие бира, но това не й пречи да си обича професията и играе футбол.
Другата ни героиня днес е редник Милена Николаева Пенчева-Спасова, която се представя с всичките си имена, но все пак колегите й я наричат просто Пенчева. Тя е автоматчик и служи от 2006 г., т.е. вече цели 11 години.
Смее се, когато я питаш колко тежи автоматът, и отговаря: „При нас няма проблеми с тежестта. Не се оплакваме от службата, въпреки че сме жени, извършваме каквото е необходимо, ходим по занятия със съпрузите си, заедно служим”.
Не е ходила на мисия, само на подготовка за мисия, никога досега не е танцувала народни танци, сега й е за пръв път. „Пробвахме се миналата година, мисля че се справяме добре. Човек трябва да се занимава и с други дейности, не само със службата”, казва Милена и обяснява, че за разлика от колежката си не играе футбол, но пък гледа „Шампионска лига” и пие бира. Фен е на „Барселона” и ЦСКА, а за най-престижната купа на стария континент неин фаворит е „Ювентус” (отбор, който, както вече стана ясно, спечели шампионата, а тя позна, и то цели две седмици преди финала. Респект!).
Милена обича да пътешества, но тъй като синът й е още малък (6 години), засега се ограничава да го прави само в границите на родината, но иначе е ходила до Рим и няма търпение да поскита по света отново.
Изобщо Военен клуб – Враца, е нещо като феномен сред своите събратя, не само с интересната душевност и хобита на военослужещите, които участват в неговите състави, а и с факта, че танцовият ансамбъл е сформиран съвсем скоро, само преди две години, и то във времена, когато, общо взето, подобни, далеч по-дългогодишни инициативи в повечето градове приключват безславно в наше време.
Основният проблем на талантливите момичета е, че си нямат народни носии и все просят оттук-оттам, най-вече от
местни читалища да им дадат носии назаем 
„Няма кой да ги подкрепи финансово”, намесва се отново в разговора ефрейтор Иванчева, „дори не искаме пари, готови сме някой да ни дари носии, т. е., когато представяме нещо, искаме да изглеждаме подобаващо.Сега взимат назаем носии. От читалища, различни танцови ансамбли, най-общо казано – от добри хора. Участват и в Деня на самодейността на Сухопътни войски и взимат носии под наем, назаем и т. н.
Във времена, когато ансамбли и творчески групи към различни военни клубове в страната агонизират или прекратяват своето дългогодишно съществуване, във Враца кипи творчески живот, чието най-ново отроче е именно танцов ансамбъл „Феникс” с художествен ръководител Альоша Миладинов.
