Щом си от Казанлък, значи си подходящ за 5-а танкова бригада. Така от мандатната комисия са казали на Марин Господинов при кандидатстването му за курсант във Висшето военно училище „Васил Левски”. И той не мислил много, съгласил се. Обучавал се е за танкист – строеви профил, и е завършил т.нар. тогава „ковачница” на военни кадри през 1998 г.
Никога не е съжалявал за избора си. Определя някои от важните решения, които е взимал в живота си, за спонтанни. На мнение е, че те са по-правилни от дълбоко обмислените решения. Подполковник Господинов е служил във военни формирования на различни длъжности. Участвал е на мисия в Босна и Херцеговина, бил е в Афганистан като командир на екип от съветници и старши съветник по разузнаването.
След завършването на Военното училище във Велико Търново е разпределен в 5-а танкова бригада в Казанлък.
Бил е на танк Т-55, снет от въоръжение след закриването на бригадата. Но познава и Т-72. И сега казва, че няма да му е трудно да стреля с танк. Това не се забравя, то е като карането на велосипед, бързо можеш да си възвърнеш способностите, заявява подполковникът.
След трансформирането на 5-а бригада от танкова в механизирана е бил помощник-началник на щаба по бойната подготовка на механизиран батальон и командир на рота. През 2008 г. завършва Военната ни академия и е назначен в отдел „Бойна подготовка” на Командването на Сухопътни войски. През 2011 г. става заместник-командир на 31-ви механизиран батальон в Хасково. На следващата година вече е в щаба на 2-ра механизирана бригада като старши помощник-началник на отделение „Оперативно”. От януари 2013 г. е началник на отделение „Планиране, бюджетиране и оперативна съвместимост с НАТО”. От август 2015 г. е заместник-началник на щаба на 2-ра Тунджанска механизирана бригада.
На кои от длъжностите му е било най-трудно и за кои офицерски години си спомня най-често? Подполковник Господинов отново се връща към службата в 5-а танкова бригада. Посочва, че животът на танкистите е много тежък, свързан е с доста усилия, но положеният труд се възнаграждава. Признава, че има носталгия по танковете, защото от 2000 г. не се е занимавал с тях. Но и досега поддържа връзки с командирите на батальони подполковниците танкисти Ангел Атанасов и Дилян Люцканов, които служат в Сливен. За него те са не само колеги, но и приятели, тъй като 5 години са делили несгодите във Военното училище. Спомня си и за командира на 5-а бригада бригаден генерал Венцислав Младенов, от когото е научил много по въпроси, свързани с танковите войски, подготовката на лидерите и тяхното реализиране.
Не може да забрави и времето, през което е бил заместник-командир на 31-ви батальон. Командирът на този батальон подполковник Данчо Николов му е предал своя богат опит. Възхитен е от воините от формированието, които са действали при наводнението в с. Бисер.
Един от изводите, които подполковник Марин Господинов прави от офицерската си служба, е необходимостта от сглобеност, от стикованост на действията, от разбирателство на най-ниско ниво. Така лесно става сглобеността и на по-горно равнище.
Наскоро подполковникът е кандидатствал във Военната ни академия за обучение в специалността „Стратегическо ръководство на въоръжените сили”. Изпитите са преминали и резултатите са известни. И предстои Съветът по отбрана да направи номинациите.
