Княз Александър I е единственият ни главнокомандващ с победна война

Сволоч! С такава ли подла заръка ме изпращаш на война? Сега няма княз, няма партии, няма политика. Има България! Това са думите, които ротмистър Анастас Бендерев изрича гръмовно в „одаята” на Драган Цанков на 2 ноември 1885 г. Словата му са истински, според историка Цончо Родев, един от най-задълбочените изследователи на Съединението и Сръбско-българската война. Отразени са в книгата „Изпитание” (Военно издателство, 1969г.) със забележка под линия „автентично”. А реакцията на младия офицер е срещу подмятането на заклетия русофил, че май сега е най-удобният момент „да се отърват” от „швабата”, на война свистят куршуми и снаряди…

 Колкото и да е бил също такъв отчаян русофил, сляпо вярващ в разпространяваната от агентурата на император Александър Трети теза, че само „швабата”, както са наричали княз Александър Първи, е виновен за охладняването на отношенията между Петербург и София, кавалеристът се оказал преди всичко българин и доказал при Мека црев и Три уши родолюбието си. 

Само този епизод показва тревожното владичество на младия първи български владетел след Освобождението. Той стъпва на българска земя едва 20-годишен. Роден е преди 160 години, на 5 април 1857 г. във Верона, а преди 138 години, на 26 юни 1879 г., се заклева като български княз, избран от Великото народно събрание. През 1877 г.  като офицер от руската армия се сражава край Плевен и участва в историческия зимен преход на генерал Гурко през Балкана. Младият принц Александър Йозеф фон Батенберг е 
роден войник

Служи като подпоручик в Лейбдрагунския Хесенски полк. Родството му с император Александър Втори – Царят Освободител, е по линия на царската съпруга, чийто брат е бащата на принц Александър.  

Поели свободно дъх след пет века робство, обикновените българи не се интересуват от големите политически игри, от отношенията между княз и току-що проходилите политици – либерали и консерватори. За тях той е символ на свободата, също като трибагреника и химна „Шуми Марица”. Един от свидетелите на епохата – австриецът А. фон Хун, описва възторга по софийските улици, когато по тях на кон преминава младият владетел без никаква охрана, придружаван само от адютанта си. Александър въвежда удивително демократични отношения със своите поданици. Проблемите започват, когато на престола в Петербург се възцарява император Александър Трети. За разлика от баща си той вижда монархията като абсолютна диктатура, а България третира едва ли не като „Задунайская губерния”. Така се стига до нерадостния за княз Александър „режим на пълномощията” от 1881–1883 г. и 

управлението на руски генерали

Когато българският владетел отхвърля този диктат, за него започват дни на изпитания. Облаците се сгъстяват със Съединението и последвалата война. 

Князът знае, че Съединението е неизбежно. Но се стреми да запази покровителството на Русия при очаквана турска агресия. През лятото на 1885 г. в Баден-Баден той се среща инкогнито с новия руски канцлер Фон Гирс и поема ангажимент да не се извършват никакви действия без съгласието на Петербург. Само че „лудите глави” в Пловдив не се интересуват от голяма политика, а следват народните въжделения. Така на 2 септември в лагера край Шумен, където се провеждат големите годишни войскови маневри, внезапно се появяват Димитър Ризов и загадъчно изчезналият от София военен прокурор капитан Коста Паница, който под тепетата върти делата на Съединенението. Те заявяват директно на княза, че „делото започва”. А той поема ангажимент 

да задържи войската под знамената

На 7 септември от Търново поема към Пловдив заедно с пламенния Стефан Стамболов и с министър-председателя Петко Каравелов. Същият Каравелов, който довчера се е заканвал гръмовно, че ще избеси размирниците на Сахаттепе, сега държи буйна реч, развял брада и размахал юмруци. 

Дълги години историците спорят дали наказанието, което единствено може да измисли разлютеният император Александър Трети – да изтегли всички руски офицери от българската войска, е било пагубно или полезно за България. Последвалата кратка, но яростна Сръбско-българска война сякаш накланя везните към второто твърдение. Безспорно руските офицери са изключително подготвени, но те са учени и свикнали на друг тип военни действия, на големи стратегии и тактически отстъпления. Най-вероятно, ако  бяха останали, сигурно щеше да се приеме предложението на княза за изтегляне на войските от Западния участък, за да се даде генерално сражение на сърбите на Ихтиманските възвишения. Но младите български офицери, доста от които посрещат къде с явна, къде със скрита радост премахването на руската „шапка”, доказват, че една такава война се води по непознати и за руските офицери, и за сръбските генерали правила. Ако войската беше изтеглена на Ихтиман, тя може би нямаше и да има срещу кого да се отбранява там. Целта на амбициозния сръбски крал Милан е да „пие бяло кафе в София”. За чест на княз Александър, който като главнокомандващ е можел да наложи мнението си, той приема становището на капитаните и застава 

в предните окопи на Сливница

Така става единственият засега главнокомандващ в нашата история, постигнал категорична и неоспорима победа във война. 

Но това решава съдбата му на владетел.  Братовчед му в Петербург не може да му прости неподчинението и… славата. На 9 август 1886 г. офицери – русофили, извършват първия преврат в най-новата ни история. Князът е свален. на 26 август 1886 г. той абдикира.

 

Когато се сражаваше за свободата на България
Из дневника на Александър Батенберг по време на Освободителната война 

Четвъртък, 5 юли 1877. 
В 9 часа се представих на моя нов дивизионен командир Гурко. Сбогувах се с императора и в 4 часа потеглихме на коне… Влизането ни в завладения град Търново беше великолепно.  Хиляди хора ликуваха от радост, камбаните биеха, поповете вървяха отпред, покриха ни с цветя. Жени, мъже, деца се хвърляха към нас, за да ни целуват ръцете и краката. Влязохме в църквата и благодарихме на Господ за победата… час по-късно обиколихме на кон предните постове и намерихме всичко, пълно с трупове на умрели войници, преследвани от казаците и убити от българите турци.

Вторник, 17 юли 1877 
Врагът напредва в боен ред и започна сражението с гранати. След 2 часа турците бяха разбити, а Казанлък щурмуван… С кавалерията се насочихме към лагера край Шипка; турците избягаха в планината… Това беше вторият ден, когато нищо не получавахме за ядене; така от глад взех сухара от чантата на един убит турчин и го изядох.

Четвъртък, 19 юли 1877. 
В 10 часа пристигна писмо от пашата, в което той съобщава, че приема условията и се предава… Потеглихме към хълма, разгледахме силно укрепената позиция и открихме, че турците са изклали по отвратителен начин нашите пленници, ранените, мъртвите, носачите от лазарета с червения кръст; на едно място открихме около 18 отрязани глави; сред тях тези на офицерите; на друго място 30–40 нещастни руснаци, на които първо са изкълчени крайниците, после са отсечени краката, ръцете, китките, отрязани са ушите, разпрани са носовете и гърдите, половите органи са напълно отрязани и пъхнати в устата; обезглавени и пр., и пр.!!! Отвратителна гледка!!

В полунощ се отправихме на кон към Казанлък, където намерихме квартира и където пристигнахме повече мъртви, отколкото живи, тъй като водехме боеве 6 дена поред…