Едва ли има някой въдичар, който да не е започнал своята риболовна „кариера” с кротушката. Тя е първата жертва, увисва на кукичката на примитивната въдица от детските години.
Тази неголяма риба се лови с леки въдичарски принадлежности от ранна пролет до късна есен, а в някои водоеми и през зимата. Необходим е прът, не по-дълъг от 3 м, снабден с обикновена макара, на която 20–25 м влакно е предостатъчно. Максималната дебелина на влакното е 0,15 мм. Когато бреговете на водоема са високи, може да се лови и без макара, като влакното се привързва направо за пръта. По този начин не се губи никакво време за развиване и навиване на макарата. Освен това замятането и засичането стават по-лесно и уловената риба се изтегля по-бързо. Дребната кротушка не може безнаказано да вземе стръвта, ако са монтирани чувствителна плувка и кукички тип „мренски” от № 14 до № 16. Лови се почти на дъното, затова към повода се монтира една малка сачма, която улеснява потъването на стръвта. Въдичарите от по-старото поколение я ловят „на дъно”.
Когато водата е много бистра, желателно е да се размъти, тогава се лови по-добре. Примамването дава много добри резултати. Достатъчно е да се хвърлят няколко топки, омесени с трици, или ситно счукан сух хляб и малко от стръвта, с която ще се лови – ларви или накълцани червеи. На това място веднага се струпват цели пасажи и щом се пусне кукичката със стръвта, започват да кълват. В късо време може да се наловятдоста голям брой.
Кротушката живее и се движи на пасажи. Това я прави много подходяща за ловене чрез захранка и подхранка. Тази риба се храни единствено денем, което е добре известно на рибарите. В такъв случай риболовът им може да се организира от немного рано сутрин, а в обичайните сутрешни часове, когато рибката е изгладняла и тръгва в търсене на храна. Мястото за хвърляне на захранка трябва да е добре подбрано. В това число чисто дъно, без наличие на тиня, водорасли, клонки и други неща, които да спъват улова. Дъна с камъни или покритие на пясъка са най-подходящи. Те се избират според сезона. Така например есен и пролет се избират дъна от около 2 метра, в летния сезон се избират и по-малки дълбочини със средно дълбоки бързеи. Когато има течения, рибите се укриват зад камъни или скалисти места и изчакват, докато се появи примамка, която да ги подлъже.
Захранването се съобразява с условията, в спокойни води е подходящо да се хвърлят по 5–6 топчета мачкан хляб, замесен с глина.
Когато има течения, захранката може да бъде от малки топчета, замесени с глина, може накиснат и мачкан хляб с кюспе. Всичко това е добър вариант, при който рибите усещат мириса на храна отдалеч и се пускат на примамката. Тогава идва ред на подхранката, с която не бива да се прекалява, а единствено да се подава на равни интервали с цел да се задържи интересът на кротушката. За подхранка може да послужат и няколко дози накълцани торни червеи, те действат благоприятно, когато има ясен спад в кълването.
Като цяло риболовът на кротушки представлява голяма атракция и буди интереса в големи количества. Много пъти уловът на кротушка може да е съпроводен от почти цял пасаж, а това обещава не само приятни мигове за въдичаря, но и богата трапеза. В чести случаи се ловят по 50 до 100 рибета на едно място, но това не обещава сполука на следващия риболов, ако той е на същото място.
