Едва ли има нужда да споменаваме, че този хищник е легендарен и може би е дал най-голямо отражение в развитието на човешката култура и митология, като е съпътствал прадедите ни от най-ранни времена. В много древни митове вълкът е изобразяван като смел, благороден и интелигентен. Най-добрите примери за такива митове са тези на индианците. Вълкът е почитан като тотемно животно в Древен Рим (спомнете си легендата за вълчицата и Ромул и Рем).
В протоиндоевропейското общество вълкът вероятно е асоцииран с класата на воините, доста германски и южнославянски лични имена произлизат от думата „вълк“.
Значението на вълка и мястото му в материалната и духовната култура на българския народ най-пълно е изучено от зоолога Николай Боев. След десетилетия преследване и унищожаване на вълка в България като „вреден дивеч“ пръв в негова защита надига глас имено той, като предприема кампания за опазването на последните вълци в страната.
Запалените вълчари знаят, че вълкът се ловува целогодишно. През зимните месеци основният начин за лов е чрез причакване нощем от чакало на стървилище. Необходимо е ловците да се съобразяват с фазите на луната. През останалите сезони ловът на вълци има случаен характер, като се разчита на слука по време на лова на диви кози и сръндаци. Принципно силната луна ги прави по-внимателни и гледат да я избягват.
Иначе адреналинът на този лов е несравним. Той те държи буден цяла нощ и ти дава мотивация да продължиш да се взираш в тъмнината, борейки се със съня, досадата, студа и умората. Много често си тръгваш, без да си видял нещо, дори и лисица, а трябва да мотивираш сам себе си да продължиш. Но рано или късно, ако си упорит, слуката идва.
За всеки вълчар независимо колко хищника има на сметката си е ясно какво преживяване са тези няколко минути и какви усилия са необходими и каква самодисциплина, за да се успокоят дишането и адреналинът, които бясно обземат цялото тяло.
Ирландски вълкодав
Повечето кучета, освен може би едрите, специално развъждани бойни кучета, нямат особени шансове срещу вълк, защитаващ територията си от нежелано нашествие.
Ирландският вълкодав (англ. Irish Wolfhound) достига до 80 кг и е най-високото куче, създадено специално за лов на вълци, както предполага името му. С ръст на пони вълкодавите са доста спокойни кучета, които разчитат на острото си зрение при търсене и преследване на плячката.
Това е древна порода, която е съществувала в Ирландия още през 4 век. Породата вече е абсолютно неагресивна, със загубен ловен инстинкт, като сега служи само като домашно куче. Не е подходяща за охрана, защото не лае и не предупреждава за врагове. Не понася отглеждане на открито при българския климат. Разходите и самото куче като себестойност са големи. Изисква свободно време и грижи, специален режим на хранене и движение.
