Българският национален тим по футбол (в тази си формация) за последен път изпусна влака за голямо първенство. Този път нашите останаха като препарирани върху перона на една белоруска гара. Не онази от популярната песен в Москва, а на спирката „Борисов арена”. Някъде в боровата гора на 70 километра от Минск, недалеч от заводите с популярните от соц. времената
трактори
Националите излязоха с изключително самочувствие срещу един подмладен тим на домакините. Белоруски състав без никаква визия и претенции. Още повече че в този състав на бившата съветска република местните жители изобщо не вярваха преди мача и с внушителните 57 процента предричаха победа за българите. Които пък преди няколко месеца толкова успешно ни заблудиха с исторически триумф над Холандия у дома. Или просто потвърждават твърдението, че разполагаме с един отбор, който е способен… единствено да обърка нечии сметки. Дори и на най-големите.
Преди тази среща, изглежда, само Петър Хубчев бе забелязал, че от тези гори (в които сякаш и до ден днешен кънтят залповете на „Катюша”, придружени от рев на Т 34) без победа миналата есен си тръгна отборът на Франция. А според мнозина „петлите” в момента разполагат с най-силния състав на планетата. Е, разбира се, не така мислят шведите след щастливия гол онзи ден, но при положение че нашите се бяха напънали да победят ситуацията в квалификационна група А за шампионата на планетата догодина в Русия, щеше да е съвсем различен. Щеше.
Мина доста време и е
тъпо
да се прави анализ на този мач. Хубчев твърди, че това са най-добрите български футболисти в момента, и сигурно е прав. Трябва обаче някой да накара Божидар Чорбаджийски да слуша опитни колеги и треньори. Защото този нахакан младеж с прекалено самочувствие за това, което показва на терена, или ще си вземе поука, или ще се превърне в поредния провален обещаващ роден футболист. Очевидно стресът с попадането на Чорбаджийски от „В” в „А” група за него е прекалено голям. Но по-страшното е, че очевидно той не е научен как да играе срещу противници с по-сериозна физика и агресия. Без особена техника, каквито бяха нападателите на Беларарус. А си остава енигма как ще играе Чорбаджийски срещу техничари? Ала и това не е беда. Просто момчето трябва да получи рамо първо от своя клубен тим и треньорите в него. След това и от държавния селекционер, който беше професор в центъра на защитата.
За поражението в Борисов обаче не е виновен
Чорбаджийски
В никакъв случай. Защото няма безгрешни на терена. Отборът ни трудно влезе в мача и игра повече хаотично. Изневериха отделни състезатели, може би и краят на сезона си оказва думата. Със сигурност тежестта в краката и главите беше по-голяма от желанието за успех. Много от футболистите имат от пет до седем дни за почивка, а тези от „Лудогорец” пък се „похвалиха” с по два дни лятна ваканция. Което си е сериозен проблем, който ще създава грижи през целия сезон.
Петър Хубчев пък беше бесен най-вече от пропусната възможност. Той стои като Матросов зад тези футболисти. Те пък са си същите. Селекционерът определено разбира, че единственият шанс е час по-скоро да се интегрират в отбора младите играчи. Роденият в Гложене специалист проби рано в професионалния футбол, и то във времената, когато в „А” и „Б” група конкуренцията беше ужасяваща. Хубчев е наясно, че в съвременния футбол един състезател на 20 години е завършен и трябва да бъде готов да поема голяма отговорност. А нашите младоци не са. Имат претенции и само толкова. Затова ставаме свидетели на грешките, като тази на Чорбаджийски.
Да не говорим, че в Борисов
изневериха
и повечето от основните играчи.
В петък вечер Хубчев затвори отбора си за 40 минути в съблекалнята. Изгони на паркинга лекар, масажисти, домакин, администратор – всички от екипа. Остана сам с футболистите. За да им каже кой какво да прави до следващия сбор за мачовете с Швеция и Холандия в края на август. Или пък просто да сподели своята истина за тях. Чудно дали някой е разбрал думите на Хубси. Ние пък просто ще помолим националните футболисти поне да се раздават на терена с тази жар и страст на едни обикновени играчи. Каквито са момчетата от подмладения държавен тим на Беларус. Ако е удобно, естествено…
Александър Кирилов
