Митничарят Пешо има рожден ден. Чудели се колегите какво да му подарят. Всичко си има. Къщи по на три етажа и за себе си, и за децата си. Обзаведени като картинки. И в коли, нови и лъскави се возят. И екзотични дестинации са местата им за летен отпуск и кратък отдих. Накрая един измислил – да го оставим днес сам да работи на бариерата. Каквото прибере – само негово си е. Трогнат от такъв щедър подарък, Пешо почерпил доволно след края на смяната. Само с маркови питиета и мезета.
Този виц е от незапомнени времена. Но уж смешното, всъщност твърде драматично, та дори вече трагично, отразява неизтребимото зло, наречено митничарска корупция.
Която вилнее така, че да се стигне дотам цял граничен пункт да се затваря за часове при поредната акция на ГДБОП. И цяла смяна митничари да пътуват към ареста. Да беше за първи път – да е новина и сензация.
Наскоро затвориха Кулата. Преди време – Капитан Андреево. Понякога в капана на антимафиотските разработки попадат митничари и от по-малки гранични пунктове.
Схемата отдавна е една и съща
Тръгнали с големия черпак преди близо четвърт век, стражите на бариерата разбраха, че колкото повече искаш с един удар да си оправиш живота, толкова повече рискуваш да изгърмиш от благата служба и дори да се озовеш зад решетките. Заиграването с дрога и други опасни товари беше твърде доходоносно, но и крайно опасно. Влизаш в черното полезрение не само на нашите антимафиоти, но и на партньорските служби. А стигне ли се до международна операция, се вдига голям шум и съдът току-виж дори те осъдил. Затова сега се играе като в спортния тотализатор – с малки суми, но редовно.
Какво се оказа на Кулата? Капещите 50–100 лева или евро съвсем не били случайни. И не се налага редовият митничар на бариерата да се повърта, да хъмка и да си прави устата за такъв дребен бакшиш. Схемата е изградена по-нагоре от него. Определени, редовно пътуващи по маршрута камиони, станали добри клиенти на смяната и на целия пункт. Знаят се номерата им, товарителниците, дните, когато преминават. И те примерно и съвестно
снасят определената такса спокойствие
срещу което могат да прекарат по-голям обем или тегло товари, а защо не и нещо друго, различно от обявеното в документите.
„Дай ми ти на мене Солунската митница…”, беше възкликнал мечтателно Алековият герой някога. Някога, някога – преди повече от век. И от тогава до сега сякаш нищо не се е променило. Меракът за митничарски постове остава непреодолим. Също като онзи, на бай Станчо Квасников от Вазовата пиеса „Службогонци”, дето бил на гости на министъра Балтов, ругал всичките мераклии за държавни служби, пък накрая изплюл камъчето – митничарят в Свиленград бере душа, та ако може – аз на неговото място…
Какво ли не се прави в митниците, а спиралата на поредните арести отново се завърта с банално същите резултати. Някога Емил Димитров – Ревизоро, започна генерални размествания. Изпращаше митничарите от Видин в Свиленград, а онези от Кулата – на Калотина. Явно ефектът не е бил потресаващ, защото тази практика отпадна. Все митници, все митничари, какво да се промени? Бог да го прости, Ваньо Танов прави конкурси, психотестове, явни и скрити камери. Само дето не зашиха джобовете на митничарите, та по едно време те имаха право да имат в тях не повече от двайсетина лева – за сандвич, кафе и цигари. Танов си отиде от този свят, митничарската балада продължава. С леки стресове при
поредната акция на антимафиоти
и полиция. Но сякаш в тези служби са взели за свое мото „Жив е той, жив е…”. Жив е геният на митничарската изобретателност. Самото създаване на схема, разкрита при последната акция, показва, че стройната организация едва ли спира по вертикала до началник смяна, както беше обявено. В същото време такава схема е изключително опасна за националната сигурност. Защото в един момент добрите клиенти вместо традиционните чушки или промишлени стоки могат да започнат превоз на дрога и оръжие. Защо не? Едно време при пропускането на такъв товар митничарите знаеха, че си слагат главата в торбата, и макар срещу големи пари не всички рискуваха. Сега е по-просто. Срещу платената такса от 50–100 лева или евро определени камиони са освободени от проверки. И така – до кога? Докато някъде нещо гръмне по-яко и се види, че
„Солунската митница” се е оказала пробойна в националната сигурност.
Темида, прогледни!
Добре си живее нашенската Темида с превързани очи. И не вижда чак пък такива престъпници, заловени в далавери на митническата бариера.
Ако някой непосветен си мисли, че поредната смяна митничари, попаднали в капана на поредната полицейска акция, са новобранци, просто не познава „суровите” закони на митничарския бит и душевност. По принцип сред поредните арестувани поне една трета или половината дори са „стари кучета”, минали вече по този път – акция, белезници, арест, мярка за неотклонение – от парична гаранция до домашен арест. Съдебно дело с почти традиционен изход – невинен поради липса на доказателства. След това се намесва другата Темида – административната. Която възстановява верния пазител на родните граници на същата длъжност, от която е бил дисциплинарно уволнен при ареста. Така митничарското тесто се замесва с все повече „мая с натрупан житейски и професионален опит”. Поне що се отнася до далавери, конспиративно пазене на тайни, трупане и реализация на „хонорари”.
Панацеята, както и при корупцията в ДАИ, и на много други места, са осъдителните присъди. Иначе – какво излиза? Че антимафиотите са арестували несправедливо „горкия митничар”? Че прокуратурата е съставила обвинителен акт „кьорфишек”? Липсата на реални присъди създава чувство за безнаказаност. Ако наистина на митницата се случват безобразия, разкрити, както се казва, „по надлежния ред”, нашенската Темида е крайно време да прогледне. И да отсъди. Иначе – всичко се превръща в поредния телевизионен театър със слоган върху кадрите „Пресцентър – МВР”. А пък ако след присъдата влезе в сила и законът за отнемане на незаконно придобито имущество…
