Въпреки неугледния си бедняшки вид и болезнено излъчване Иван Милев е бил харесван от жените. „Беше много рус и хубав” – пише за него Ламар…
В родния му град се носи дълго време пикантна мълва – непотвърдена, но и неотречена – за любовна връзка между художника и блестящата красавица Анна Орозова, съпруга на богатия и известен розотърговец Александър Орозов. Милев е на 28 години, тя – на 26. Умна, красива, властна, богата, образована – завършила колеж в Западна Европа и владееща чужди езици. Пътува със съпруга си до търговските му кантори в различни европейски столици и чак до Токио. Смятана е за една от най-красивите жени на тогавашна Европа, избирана на конкурси за красота за Мис Лиеж, Мис Монте Карло, Мис Биариц, а в Остенде става „Златната Афродита”. Тя е ухажвана от тогавашните първенци на България – политици, индустриалци, банкери, както и от европейски аристократи, стоманени магнати, петролни босове, собственици на сребърни мини. У нас самият Атанас Буров признава, че ходел до Казанлък само за да вижда Анна и да се наслаждава на хубостта й. Не е чудно тогава, че естетът Иван Милев е запленен от нея, а тя – заинтригувана и привлечена от бедния момък с ярък талант. Предполага се, че за да сложи край на градската клюка и да оправдае нейните посещения в ателието на Милев, съпругът й му поръчва да нарисува нейния портрет. Тук неговото въображение рисува друго – представя Анна като Ахинора – жената на хан Аспарух. Спуска тюл пред половината от лицето й, но по огромните зелени очи съвременниците безпогрешно разпознават прототипа – Анна Орозова. А в съкровищницата на българската живопис остава Ахинора – един от най-загадъчните женски образи…
Тодорка Каменова,
Из „Ст. Света гора и българските худож-ници от 20-те–30-те години на XX век”, сп. Балканистичен форум,
бр. 1–3 от 2004 г.
