Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

Да преоткриеш… себе си

[post-views]

Де се представя накратко. Аз съм младши сержант Марина Гогова. Родена съм в Пещера, омъжена съм и живея в Смолян. Имам две деца – Хрисияна е 16-годишна и учи в Езиковата гимназия в града, а синът ми Стойчо е на 11 години, запален по футбола. Завършила съм „Педагогика” във филиала на Пловдивския университет в Смолян с български и руски език, литература и музика. 
Практикувала съм много малко учителската професия и, слава богу, добре че е така, защото армейската част ми харесва повече. От 2007 г. служа в 101-ви алпийски батальон. Командир съм на алпийско отделение в рота. Мои подчинени са мъже професионалисти, включително и едно момиче. Това достатъчно ли е? Добре, ще ви кажа за някои от моите увлечения.

12-macka-voennaДали в Смолян съм се научила да карам ски? Какво да ви кажа, аз съм проходила на ски.
Ще ви обясня. Родила съм се 5 кг, била съм колкото висока, толкова и широка. И до двегодишната си възраст не съм могла да ходя от дебелина. Както майка ми ме е оставяла в детската градина, така ме е заварвала, защото не съм правила и крачка. Да, може да звучи комично, но е вярно.
И баща ми, ски учител, решава, че единственият начин да проходя е да ме качи на ските. Била съм като едно трупче, както го сложат, така си стои. Благодарна съм на моите родители, че по този начин са решили да проходя. Те са смятали, че в мен има нещо ненормално, че от мен човек няма да стане…
Баща ми ме качва на ските и оттам започва моето развитие като дете. Той си е водил неговите групи от ученици, а аз съм била като опашка отзад, все с него.
Започнала съм да вървя на височина, да отслабвам… И смело мога да твърдя, и съм горда с факта, да чукна на дърво, досега не съм влизала никога в болница с изключение на операцията на коляното и никога не съм пила антибиотик. Не зная какво е да вземеш хапче за глава. И това го отдавам като резултат от ски спорта, от това, че съм калявана от малка.
Дали съм получавала травми? Най-тежкият случай беше през 2014 г. Случи се по време на ски състезания в Италия. Карах по трасето и ударих коляното си в разлюлян кол от състезател преди мен. Не, нямах протектори, не всяка дисциплина изисква това. 
Паднах жестоко, но продължих и финиширах. Направена ми беше операция. Имах една година почивка и от 2016 г. отново тръгнах по заснежените трасета… Но смятам да се отказвам от състезания. Моите съпернички вече са с десетина години по-млади от мен. Все пак съм на треньорска възраст…
Колко години съм се състезавала като военнослужещ?  Постъпих в армията на 2 юли 2007 г. През декември същата година тогавашният командир на батальона подполковник Георги Петковски събираше отбор и попита кой може да кара ски. Обади се капитан Костадин Гергьовски, тогава лейтенант, дошъл от военното училище.
12-sv-partyАз също казах, че мога да карам, станахме няколко души… И ни пратиха на подготовка. Без да се хвалим колко сме добри, понякога скромността краси човека, отидохме на Общоармейския шампионат по ски на „Боровец” и макар и с ограничен състав, взехме 5–6 медала. И оттам започна това наше увлечение към ски състезанията, непрекъснато да се доказваме. И батальонът дръпна напред…
Сега се опитвам да запаля по този спорт и моите деца. При първа възможност, тъй като ски спортът става доста скъп, качвам децата на Пампорово или на малките писти, на които аз съм проходила. Когато дойдох в Смолян, си казах, тези хора или трябва да са скиори, или гайдари. За съжаление се оказа, че най-вероятно „Пампорово” е скъпа дестинация, въпреки че е на 17–18 километра от Смолян. Не всеки може да отиде, да си плати картата и да кара.
Другите ми увлечения? Аз съм запалена по гоблените.
Много често приятелки ме питат как имам толкова голямо търпение? Защото гоблените стават трудно и много бавно. Но лично на мен тази дейност ми действа успокоително.  Да броиш всяко едно бодче, да ровиш в схемата, да сменяш конци… Знаете ли, че докато шия, се откъсвам от ежедневието, което ме заобикаля, от проблемите, от неприятностите, кой какво е казал, как е минал денят ми. Отдавам се изцяло на гоблена, на цветовете, на картината, която претворявам, изцяло на схемата. Има ли творчество? Не, гобленът си има схема, направена е от други хора и ти само я следваш. В момента шия гоблен „Алегория” и съм стигнала до половината. 
Гоблените ми са сравнително големи. Някои от тях са  „Коне на водопой”, „Христос чука на вратата” и „Малката фрегата”. Шия ги за себе си и за това, да останат след мен, на децата ми. На всеки гоблен задължително пришивам датата на започване и датата и годината на завършването.
Когато един ден ме няма, децата ми, ако решат да сменят рамките, ще видят тези дати. Някои от големите гоблени може и една година да съм ги шила, зависи от свободното ми време. Свършвам вечерта домакинската си работа, вечеряме и понякога шия до 1 часа след полунощ… 
Добре, ще кажа и за хумористичните скечове.
Да, знам, че сте отразявали доста прегледи на любителското творчество в армията. Нали си спомняте последния преглед, когато представихме скеча „Лудата сервитьорка”. В един момент клиентът поиска друга колежка да го обслужи и аз го попитах: „Искате ли де е Бети?” Цялата зала притихна от тази игра на думи. После всички се разсмяха. 
Театралното е заложено вътре у мен. Защото още от дете съм по-емоционална. В училище винаги съм участвала в разиграването на някаква приказка, на някакъв сюжет. Бях забелязана при едни мои такива прояви и тогавашният секретар на читалище „Виктор Юго” в Пещера ми  предложи да започна като самодеец. Разигравахме скечове, пресъздавахме разни истории и хората много ни се радваха.
Когато постъпих в армията, разбрах, че има прегледи на любителското художествено творчество. Отново командирът попита с какво батальонът може да се включи. 12-sv-partyyАз казах, ще направим скеч, стига да не се получи много глупав. Но още на първия ни скеч с едно момиче хората се смяха и ни аплодираха. Ние падахме на земята, правехме се на маймуни. Когато влезеш в роля и се абстрахираш от всичко, се получава чудесно. 
Но казах, само аз ли ще се правя на маймуна? Нека опитаме. И от двама „артисти” станахме трима, след това 5–6.  Намерих по-емоционални колеги, които отначало ги беше срам, след това започна да им доставя удоволствие И вече сами ме подсещат – хайде, наближават прегледите, ще правим ли нещо? Всяка една репетиция действа разтоварващо.
На миналогодишния преглед реших да пробвам и с пеенето и разбрах, че и то ми се отдава. Направихме с колегата Атанас Тодоров „Огън от любов”, с която взехме първо място в заключителния преглед на Сухопътните войски. Играх и в танца „Черно и бяло”. Оказа се, че всеки от нас освен професионалните си задължения може да прави и нещо в друга област. 
Въпросът е да преоткриеш… себе си. Направиш ли го, все излиза нещо ново и ново, но трябва да репетираш. Та това са моите увлечения…
Завършихме ли? Дали може накрая да благодаря на всички, които се грижат тези прегледи в Сухопътните войски на любителското художествено творчество да продължават. Защото те са едно разтоварване от службата и сплотяват колективите.

Logo_of_Ministry_of_Defense_of_Bulgaria.svg

Цончо Драгански

Най-ново

Виж още

Избрани