Бях командир на полигон „Корен” 10 години, 1 месец и 19 дни – от 1 януари 2000 г. до 19 февруари 2010 г. Така в своя типичен стил, точно и кратко, отговоря подполковникът от запаса Николай Бонев на въпроса ми колко време е бил начело на формированието. Сякаш пуснал корени в „Корен”. А разговорът ни е след тържеството по повод 55-годишнината на „Корен”.
Служил е в армията общо 33 години – от редник до подполковник. На 1 октомври 1977 г. е влязъл в казармата като войник – сапьор в батальона в Любимец. Обучавал се е в школа, след това през 1978 г. е кандидатствал във военното училище във Велико Търново и го е завършил през 1982 г. като свързочник.
Месец и 19 дни, след като е заел длъжността командир на полигон „Корен”, е станал на 42 години. На 52 години е навършил тогавашната възраст за подполковник и е напуснал армията. Това време ли определя за най-хубавия си период в армията? Мога да кажа със сигурност, заявява подполковникът от запаса, че тези 10 години бяха най-знаменателните ми в службата. Имах опит от времето, когато бях командир на взвод и на рота, както и началник на щаб на отделен свързочен батальон. Бях натрупал знания от завършената академия и след нея придобих още умения като командир на отделно малко формирование и в службата си в различни специфични структури, включително щаб на дивизия. Имах възможността да използвам всичко научено дотогава, а и времето беше благоприятно. Помня своите думи след първата година – радвам се да съм във формирование, което се развива, а не се закрива, връща се назад в годините офицерът от запаса Николай Бонев. А оценките, дадени от участниците в международните и националните учения на полигона, както и от висшите инстанции, включително и от началника на отбраната, са били отлични.
Всичко започна през 2000 година
„…Всичко започна през 2000 година. Получихме заявка за ползване на полигона от контингент на Италианските въоръжени сили. По същото време Многонационалната бригада, чийто щаб беше в Пловдив, подготвяше учението „Седем звезди 2000”. За осигуряването на тези две големи мероприятия за нашите мащаби се направиха огромни преустройства както на полигонната част, така и в административния район. Извърши се основен ремонт на хотела и на учебно-битовия корпус. През 2001 г. ремонтирахме и сградата на щаба. Подменихме изцяло водопроводната система. През 2002 г. за обучението на контингента от Почетната артилерийска рота на Кралските въоръжени сили също направихме няколко ремонта. Трябва, разбира се, да отбележа помощта на МО и на ГЩ на БА. Напълно ни съдейства командване „Оперативни сили”. Ние от своя страна даваме максималните си усилия за поддържането на тази база
в. „Българска армия” 19 септември 2003 г.
Бившият командир на „Корен” споменава също като успех възстановяването на химическия полигон и на цялата учебноматериална база. „Всеки ден – нещо ново”, такъв е бил един от неговите девизи. Използвах доброто от хората, желанието им да се проявят. Всеки ден да направим нещо ново, нещо по-хубаво и с удоволствие военнослужещите и цивилните служители да идват на работа и с удовлетворение да си тръгват, изрежда част от своята командирска философия подполковникът от запаса.
За него най-важното, най-значимото, независимо от другите оценки, е водоснабдяването на „Корен”, притежаването на собствен водоизточник. Извършено е с усилията на всички. Открито е мястото, където има вода, изкопан е кладенец, построени са нова канализация и водоем. Това Николай Бонев счита за най-важното, което е оставено. Всичко останало е било плод на факта, че формированието се е развивало. И посочва огромната подкрепа, която са имали най-напред от командване „Оперативни сили” от Пловдив, на което са били подчинени, а след това и от командването на Сухопътните войски. Едно от обясненията му за получената помощ, е, че голяма част от службата на командирите на висшестоящите инстанции е минала по полигоните и те са уважавали много тези структури. И не пропуска да спомене имената на генералите Кирил Василев, Атанас Самандов и най-вече на Иван Добрев, който е бил началник на управлението, отговарящо за полигоните, а след това и командир на Сухопътните войски, и е нямало промяна в неговото отношение към „Корен”.
Радва се на посвещение от дъщеря му Божидара Бонева, написано на книга, че от него е взела любовта към четенето. Сега тя е докторант в Пловдивския университет и преподава американска литература. Синът му Иван е завършил военното училище във Велико Търново. Служил е във 2-ра бригада, кандидатствал е миналата година за място, определено за офицер за обучение в командно-щабния колеж на Сухопътните войски на САЩ в Канзас. Спечелил е конкурса и наскоро е завършил успешно, като е бил първи в своята група. Сега капитан Иван Бонев чака назначение за по-нататъшното си развитие. 
Винаги е правело впечатление доброто настроение на подполковник Бонев. Според него то идва от това, че се стреми да търси постоянно нови моменти в живота. Смята, че и сега, 7 години, след като вече не е в армията, всеки ден му е пълноценен. И допълва, че човек остарява тогава, когато спре да се вълнува, спре да има амбиции и желание за развитие.
Учуди ме изборът на сина ми
„…Мога да кажа, че бях учуден от избора на сина ми да кандидатства във военно училище. Не поради това, че не харесвам професията, за мен тя е целият ми живот, смисълът на живота ми и аз служа с огромно желание независимо от длъжността, на която съм, и където и да съм. Имах предвид начина на свободен живот на сина ми и мислех, че ще избере техническа цивилна специалност, защото той е високоподготвен от средното си образование. Но той пожела да кандидатства само във военното училище и каза, че ако не го приемат, ще кандидатства следващата година пак. Избра да бъде в мотопехотата и сега младши сержант Иван Бонев е отличник, втори курс в НВУ „Васил Левски”…”
в. „Българска армия” 16 май 2006 г.
