След толкова много Вагнерова музика Софийската опера е отново с премиера по негово произведение – „Парсифал“. На 8 и 10 юли отново се докосваме до Космоса, наречен Вагнер. Трупата получи международно признание за интерпретацията на тетралогията „Пръстенът на Нибелунга“ и „Тристан и Изолда“. И този път режисьор е акад. Пламен Карталов. Той разказва, че в нашата интерпретация не се търси доближаване до немския режисьорски театър на проблемите от деня. „Привлича ни неземното, божествено горене в духовната и искряща мистика на фантазното действие, казва акад. Карталов, от легендата и на философските послания с героите и стремежа им към финалната нирвана.“
Режисьорът нарича „Парсифал“ сакрална Вагнерова драма на този поет философ. В мистичното действие се оглежда безкрайният жизнен кръговрат: раждането, животът, смъртта и прераждането. Визуализацията на музиката е интересна за целия екип задача. Сценичната мистерия „Парсифал“ е образ на духовна общност с идеи за братство, смирение, любов към ближния, на връзката ни с духовния свят, в който музиката възвисява.
След премиерата на операта на немския композитор правата за постановка се държат 30 г. от Вагнеровия театър в Байройт. Чак през 1914-а в Италия светът чува последното произведение –шедьовър на композитора, което представя най-възвишените тайнства, както той казва, на християнската религия. Според Самир Рахим Вагнер сякаш композира саундтрака на небесата. Диригент в Софийската опера е Константин Тринкс.
