Походът на руската армия на юг по направлението на хребета на Балкана продължава. В средата на юли 1877 г. с цел завладяването на Шипченския проход от север е сформиран Габровският отряд. В състава му влизат 3 батальона, 5 сотни и 10 оръдия от 8-и корпус на руската армия. Габровският отряд трябва да съгласува действията си с Предния отряд на Гурко.
Още на 7 юли, когато е освободено Търново, габровецът Калчо Мянков пробягва като маратонец разстоянието между Търново и Габрово, за да съобщи на съгражданите си, че „Московците идат!”. Калчо става свидетел преди това и на преминаването на руските войски през Дунава.
От тая новина Габрово моментално се преобразява, отбелязват хронистите на Руско-турската война. Започва подготовка за посрещането на руските войски, а турските управници благоразумно се омитат от града.
Веднага е сформирана
гражданска милиция
на много места са поставени постове и караули, които да отбиват възможните атаки на башибозука. Габровци изпращат в Търново делегация от двама души, които да молят за помощ руската армия. Двамата габровски посланици – единият е Андрей Манолов – руски възпитаник и учител, а другият е Атанас Кехлибаров, носят карта за руснаците, на която е отбелязано разположението на турските войски и на техните подкрепления, разположени в подстъпите към Шипченския проход.
В доклада си до Главната квартира Гурко отбелязва: „Вчера, 11 юли, при мен се яви един българин от Габрово, студент от Московския университет, много енергичен млад човек, и каза, че Шипченският проход е блокиран от турски войски – между два и пет табора, и от башибозушки банди. Пътят към турските укрепления обаче е
барикадиран от българи
които са се въоръжили кой, както може. Представителите на турските власти са напуснали Габрово и Трявна”.
Много скоро след посещението на нашите делегати при руснаците в Търново през Дебелец, Дряново и Дряновския манастир в Габрово влиза авангардът на 30-и Донски казашки полк. Първи в града влизат тръбачът на полка и двама офицери. Хората се стичат към конака и там от името на града директорът на Априловската гимназия Райчо Каролев (по-късно народен представител и министър на образованието 1884–1886 г.) приветства първите освободители. Скоро след това казаците плъзват по тесните улички на града и навсякъде хората ги посрещат с радостен ентусиазъм и им правят подаръци. Най-често това са бельо и кърпи. А Иван Хаджидосев, баща на бунтовника Тетю Иванов, загинал в четата на Цанко Дюстабанов, им подарява единствената си крава.
Пътьом ще припомним на читателя, че Цанко Дюстабанов е габровски чорбаджия, член на революционния комитет и главен войвода в Първи Търновски революционен окръг, който води чета през Априлското въстание и се бие в района на Батошево, Кръвеник и Ново село. Първите колони на Габровския отряд влизат в града на 13 юли начело с командира генерал Дерожински и командира на казашкия отряд полковник Орлов. Целият
Габровски отряд се събира на 15 юли.
По същото време по сведения на българи разузнавачи турците събират на прохода Шипка около 5000 души, 9 оръдия, и конница, начело с Хулуси паша, който по-късно е велик везир (министър-председател) на Османската империя.
Същия ден (15 юли) генерал Дерожински съобщава на Главната квартира в Търново, че българинът, който е ходил
на разузнаване до прохода
Шипка е съобщил, че на турците им липсват продоволствия. От 2 юли те непрекъснато получават подкрепления от Казанлък. Друг българин съобщава, че на 3 юли два табора са снети от позицията на Шипка и изпратени към Сливен. Това означава, че противникът очаква удари и при двата прохода – Шипка и Хаинбоаз. Дерожински съобщава още, че неговият отряд няма никакви проблеми с продоволствието, защото габровци всеки ден пекат огромни количества хляб. Има в изобилие ечемик и пшеница. В града е организиран обоз от волски и конски каруци за превозване на продоволствие и боеприпаси на Шипка. Населението излиза да възстанови един от основните пътища за върха.
На 16 юли трябва де се демонстрира нападение на Шипченския проход, за да бъде отвлечено вниманието на противника от придвижващия се през Хаинбоаз Преден отряд. Гурко един ден преди това с писмо иска помощ от командира на Габровския отряд от север. Както отбелязва в записките си полковник Орлов, за да звучи по-заплашително и силно
викът „Ура”
на руснаците, към тях прикрепят и група българи, защото гласовете им са мощни и гръмогласни, а турците се плашат от този вик. В сложния планински лабиринт около прохода българите са незаменимите водачи на руските войски. В хрониките е записано още, че Орловският отряд получава достатъчно хляб, вино и вода от един българин, макар че условията, в които той трябва да ги доставя, са много тежки. Руснаците направо са учудени, че за него няма невъзможни неща.
На Шипка все още е спокойно
Първите атаки на руските войски за превземането на връх „Св. Никола”, впоследствие „Столетов” и „Шипка”, не среща особена съпротива от страна на турците. И след двете атаки войските получават заповед да се завърнат.
Замисълът за превземането на върха се избистря, като в същото време в Габрово тилът работи усилено. По записките на полковник Струков разбираме, че в града е организирана болница с 200 легла. Според полковника болницата е образцова. Габровци са доставили всичко необходимо – бельо, халати, легла. Всички помагат в болницата. Струков е крайно удивен от невероятната енергия на габровци и го отбелязва дори в доклада си до главнокомандващия на руската армия.
Като резерв и за защита в Габрово са оставени 4 оръдия, обоз и две роти от Орловския отряд.
На 19 юли обаче след окончателно съгласуване на действията на Предния отряд от юг с Габровския отряд – от север, руснаците и опълченците превземат Шипченския проход.
По това време Габровският отряд разполага с 9 роти, 5 оръдия и настъпва към централната позиция на противника. Първи с противника се сблъсква авангардът, под командването на генерал Скобелев. Това става някъде към 11.00 часа преди обяд. За всеобщо учудване на атакуващите, противникът бързо напуска позицията си. Там не остава нито един турски войник. Два часа по-късно е превзет и връх „Св. Никола”. Първи на върха стъпва генерал Скобелев. „Вратата на руската армия към Южна България е отворена”, отбелязват хронистите. Оказва се, че противникът още сутринта е отстъпил към Калофер. Зарязани са голямо количество трофеи – 8 оръдия, много други оръжия и цялото оборудване на военния лагер.
Никой обаче още не знае какво ще се случи тук в третата декада на август. Никой не подозира за величавата битка, която ще се разрази на върха и отзвукът от нея ще тръгне да се носи „от урва на урва и от век на век”. На Шипка все още е спокойно.
