С кмета на с. Голям извор, Тетевенско, Илиян Маринов прекрачваме прага на музея на Васил Левски в селото и се озоваваме в сенчестата прохлада на долния кат на къщата, която някога е принадлежала на Георги Стойков – един от най-верните съратници на Дякона в революционната борба. Разказът на кмета започва от нея, защото тази къща е на близо двеста години и никога не е била събаряна или опожарявана. Естествено, правени са ремонти, но без да се нарушава нейната автентичност. И как няма да се правят ремонти, като плочите на покрива тежат около 50 тона и е трябвало да се подменят гредите в един момент. Ставало е дума, че това е може би единственият музей в България, който е автентичен. И отвътре, и отвън
всичко е така, както си е било
някога. По време на разговора се сетихме, че тези греди, които са над главите ни и държат втория етаж, със сигурност са пипани от Левски, а в стените е попил тихият му, но ясен глас, който е приковавал вниманието и е карал хората да му вярват и да го следват. За времето си къщата е била голяма и е показвала, че в нея живее заможен човек. В ония години тя е била хан, а сега на втория етаж има музейна сбирка, която показва живота през изминалите векове. Точно в тази къща в средата на септември 1872 г.
Дяконът Левски създава първия окръжен революционен комитет. Тогава Георги Стойков е назначен за секретар на комитета.
Преди това в Голям извор Левски създава и частен революционен комитет, в учителската стая на Школото, както отколе тук наричат училището. Трябва да отбележим, че в Голям извор се развива просветна дейност 
Частният комитет в Голям извор е създаден от Левски през 1870 г. при третата му обиколка на Северна България. На всички комитети Дяконът слага турски имена и частният комитет в Изворъ, както тогава се е казвало селото, носи името Бочукооглу. Комитетът е създаден по наредата на Централния комитет в Букурещ.
Всички новоприети членове на комитета полагат клетва пред камата, пищова и кръста, които са запазени. Комитетът разполага и със свой печат, на който пише
„Съгласие и любов“
а в средата БРЧК. С печата се подпечатват писма до Централния комитет и квитанции за членски внос. Левски е провеждал обучения с членовете на комитета по стрелба, скок и удар с нож.
Не е известно точно по кое време Левски дава новия псевдоним на комитета „Сюлейманооглу Дауд“ и тайното име „Съгласие и любов“, което днес ни звучи като клетва. Знае се обаче, че на 16 септември 1872 г. той с писмо уведомява Централния комитет в Букурещ за създаването на първото революционно окръжие. В писмото Дяконът съобщава, че „това окружие се състои от 15 частни комитета – 12 села, един град и две паланки“.
Голяма е била борбата за мястото на това първо революционно окръжие. Димитър Общи и комитетите в Тетевен, Орхание (Ботевград), Етрополе и другаде са против предложението на Левски за център да бъде избран Голям извор. Против това е и председателят на комитета в Етрополе – Тодор Пеев. По този въпрос Димитър Общи признава пред следствието, че „Дякон Левски каза да направим от тия места едно голямо окръжие от Тетевен до София, в което да влизат Враца и Берковица. За негов център да определим Изворъ, защото Ловеч е далече и съобщенията са трудни. Аз казах, че там не може, че е село, Етрополе е град. Ако и да се препирахме по тоя въпрос, за център той пак определи Изворъ“. Определил го е, защото там са били неговите
най-верни и предани хора
Освен това, като пише на Каравелов, му казва: „Тука има поне седем души готови за войводи“. Друга причина за това е, че Голям извор като разположение има стратегическо предимство пред останалите населени места. Така Дяконът, преодолявайки съпротивата на опонентите си, създава първия окръжен революционен комитет, който със съгласие и любов да работи за свободата на България, не с друго.
Скривалището, кладенецът и комуникацията
Разговорът с кмета продължава за предназначението на някои вещи от обзавеждането. В просторната одая на хана, вляво от вратата, има една голяма каца с вградено в стената дъно. Това е било скривалище за Левски. В кацата не се налива вино, за да може Дяконът да се крие в нея. Виното обаче се налива в един голям кожен мех, поставен вътре в кацата и свързан с канелката, така че да точат вино от нея и да няма съмнения, че е празна. На метър-два пред кацата има плоча, която закрива кладенец. Този кладенец е бил сух и е излизал в малкото дере, което минава покрай къщата и води до голямото дере на селото и оттам – в гората. Този кладенец е бил път за бягство на Дякона, ако се наложи.
Най-удивителна е комуникационната технология, която са използвали Георги Стойков и Дяконът. Тя представлява една връвчица, промушена от вътре навън през черчевето и капака на прозореца, който е до одъра, където понякога спят или Стойков, или Левски. Този, който трябва да събуди спящия, дърпа връвчицата отвън и тъй като тя е вързана за ръката му, го събужда, без да вика и да разлайва кучетата из махалата. В тоя хан има и ковачница, в която предимно се ремонтират оръжия.
