Един от най-младите творчески колективи в нашата армия е този на военно формирование 42600 в Мусачево, популярно още и като Батальон за ядрена, химическа, биологична защита и екология (ЯХБЗ и Е). Колективът е формиран преди три години, срещаме се с негови представители на Прегледа на любителското художествено творчество в Сухопътни войски, който тази година се проведе в Свищов. За съжаление, те все още нямат награди от подобни форуми, а и този път не бяха отличени от журито, но пък притежават много хъс и талант, който при достатъчна упоритост и себеотдаване със сигурност ще им донесе бъдещи победи.
Преди да пристъпим към представянето им, нека споменем и още един човек, на когото в. „Българска армия” дължи персонална благодарност за този материал. Това е PR-ът на формированието Сийка Горанова, която като истински загрижен за своите колеги професионалист ни помогна да се срещнем с талантите от Мусачево. Да, точно така се прави, когато имаш зад себе си достоен и сплотен творчески колектив, който заслужава медийна изява.
Редник Даниела Петрова:
Престраших се, защото съм “за” колектива
„Певицата”, така я наричат всички, въпреки че е твърде скромна, направо срамежлива, отрича да има талант и се притеснява от журналистическия диктофон.
Родена е в град Радомир. Има десет години стаж в БА, служи от 5 години в Мусачево, преди това е била в Девета танкова бригада в Горна Баня.„Колективът много ми харесва, харесва ми това, че сме сплотени, обичаме се, уважаваме се, говоря за творческия колектив, както и за военното формирование като цяло”, разказва редник Петрова. Както вече споменах, отрича да е професионална певица, просто й харесва да пее. Казва: „Не мога да се меря с колегите тук, говорим за много добри изпълнители, а аз участвам на такъв преглед на любителското творчество в СВ за втори път. Никой не ме е обучавал, никога преди това не съм пяла, сега го правя просто така, за удоволствие”.
Тя няма специално музикално образование, но пее не само народни песни, а и естрадни, и поп парчета. А как се е престрашила? „Престраших се, защото съм „за”, когато се прави нещо от всички. Не ми пречи, доставя ми удоволствие, даже – репетиции, наряди, не се натоварвам от нищо, чувствам се добре. Не бих казала, че вече съм придобила кураж, всичко зависи от личната настройка. Все пак преди всичко сме дошли тук да се забавляваме, не са важни наградите”, уверява ме тя.
Благодарение на армията певческият й талант бива открит, иначе сигурно никога нямаше да разбере, че може да пее.
Докато си говорим и диктофонът записва, колегите й ми разказват, че на миналогодишния преглед на любителското творчество на Сухопътни войски редник Петрова е изпълнила песента на Силвия Кацарова „Топъл дъжд, чакан дъжд” и определено е завладяла публиката. Но тя самата все още няма необходимото самочувствие. Пробвала е и поп пеене, но само в караоке баровете или ако някъде има оркестър и оркестърът й позволи да се изяви на сцената.
Майка е на 16-годишен син, но той има слабост към спорта. Колкото до фолклора, времето ще покаже.
Старши сержант Илия Мишков:
Доброволци сме, обичаме фолклора
Той е нещо като неформалният лидер на колектива, нахъсва колегите си, дава им кураж, пита ме дали ще черпя кафе, ако ми дадат интервю, но сам поема сметката в 43-градусовата жега на дунавското градче, срещу която не помагат и чадърите пред Народно читалище „Еленка и Кирил Д. Аврамови”, където се проведе форумът. А при такива метеорологични условия на никого не му е до интервюта, танцьорите и певците репетират и са напрегнати преди представянето си.
Но да се върнем на главния персонаж. Старши сержант Илия Мишков е от онзи тип хора, които не можеш веднага да разбереш дали се шегуват, или говорят сериозно. Сам ми помага с въпросите, прекъсва колегите си и ги окуражава в отговорите, с две думи, не млъква. Когато говори за себе си обаче, не е чак толкова изчерпателен. Обяснява, че участва втора година в състава на ансамбъла, изключително доволен е от двете хореографки и провежданите репетиции. Странно, но му харесва именно това, че са строги.
А представлява ли трудност съвместяването на преките им задължения с репетициите? Успяваме, уверява ме, съвместяваме ги някак си между нарядите и занятията. Имат ли подходяща база за тази дейност в Мусачево? Имат си музей, където репетират всяка седмицата по два пъти – в сряда и петък. „Засега нямаме награди, надяваме се да вземем второ място, но ще видим. Конкуренцията е много голяма, плюс това в нашето поделение играят само жени, но миналата година грабнахме публиката. Доброволци сме, обичаме фолклора”, категоричен е той.
Иначе е професионалист, който явно не се бои от службата. С четири мисии зад гърба си, първата в Босна и Херцеговина през 2002 г., следващата в Ирак – 2003 г., на която става свидетел на терористичната атака срещу базата ни в Кербала, след това още веднъж в Ирак, а накрая и в състава на първата ни рота, изпратена в Афганистан, старши сержант Мишков заслужава положителни адмирации. По време на мисиите служи в Карлово, след това създава семейство и се прибира в Бистрица, откъдето е родом. През 2008 г. се прехвърля в Мусачево.
Иначе е в редовете на БА от 2001 г. Има 16-годишен стаж в армията. От малък се занимава с фолклор заедно с брат си, близнак, с когото служат заедно. Днес той самият е баща на две близначки, на които предава любовта си към народното творчество, с което е свързан още от детските си години, когато играе народни танци и свири на гъдулка. Отказват се от гъдулката след училище, но в поделението отново открива себе си за фолклора.
