– Полк. Даскалов, на какво ви научи мелницата на Спешната клиника?
– Опитът е незаменим, първо, по отношение на пациентите, второ – в управлението на спешни медицински звена. Най-сложно е управлението на потока от спешни пациенти. Защото всеки, регистриран от спешната регистратура пациент, автоматично преди прегледа юридически получава етикета „спешен“. Дотук – по негова преценка: заради хрема, обрив или душевно притеснение. Но попадайки в кабинета, се среща с, бих казал, изкуството на спешния медик и екипа да отдиференцира това състояние. В информационната система всичко се отчита: оплакванията, обективното състояние и най-вече – чрез подписите на прегледалия го медик и с неговия личен подпис. И отговорността е взаимна. Така се оформят две групи пациенти – на пренасочените към личните лекари и тези, които незабавно се хоспитализират. И мениджмънтът на медицинския състав е сложна задача, защото стресът за лекарите, сестрите и санитарите в тази клиника е висок.
– Практикувахте ли като лекар в това време?
– Добрият началник задава тона на работа, зад бюрото и ако не си един от екипа, демотивираш колегите си.
– Има ли връзка между спешната клиника и спешността в кардиологията?
– Директна е, защото спешната кардиология е най-важната част от кардиологията. Цялата реална спешност, която „се отсява“ на входа в спешния център, отива или в клиниката по интензивна терапия, или при нас, в кардиологичната.
– Какво да знаем за сърцето, за да не „хлопа“?
– Не повече от общоизвестните неща, прекаленото познание те фиксира в проблеми, които нямаш. А известните са банални – да следим артериалното налягане, холестерола, килограмите си, да водим здравословен живот, доколкото е възможно, да ходим много пеша, да не прекаляваме с алкохол и цигари. И от време на време да посещаваме личния лекар. А най-важното е да имаме чувство за хумор. Водещ британски университет пак доказва, че хормоните на щастието, ендорфините, са пряко свързани с дълголетието. Отрицателните емоции влошават здравето и състоянието на сърцето.
Вие как се разтоварвате от стреса?
– Играем със семейството голф от години, караме ски със съпругата ми, нотариус, и 16-годишната ни дъщеря, която обаче има планове да върви по пътя на майка си.
А в нашата професия трудно се доказваш, дори на себе си… Аз не съм спрял да се уча. Последната ми гордост е одобрената ми за публикация работа на 13 септември в електронния журнал на Европейското дружество по кардиология – ще се чете от милиони и не само от кардиолози. Това ще е 4-тата ми международна публикация. И тук се явяваш на конкурс с резюме, после второ, но го правиш не за пари, а заради името.
