Храбрата чета на Амира

Военните действия на руската армия в Добруджа започват на 22 юни 1877 г. Дълго време Долнодунавският отряд заема линията Констанца–Черна вода в Румъния, но не предприема никакви действия в южно направление. Задачата на отряда по това време е да отвлича вниманието на неприятеля от север на укрепения четириъгълник Русе–Варна–Шумен–Силистра. Едва след падането на Плевен и преминаването на руската армия през проходите на Стара планина от декември 1877 г. до януари 1878 г. Долнодунавският отряд, това е XIV корпус от руската армия, командван от генерал Цимерман, предприема решително настъпление. Освобождава Добрич, блокира крепостта Силистра и през с. Суворово достига до Провадия. В хода на настъплението българите по всички начини подкрепят войските на XIV корпус, като изпълняват ролята на водачи и разузнавачи. В същото време те организират и чети от доброволци, в това число и четата на Андрей Василев от Каварна, известен още като Амира.

На 10 ноември 1877 г. началникът на руския отряд в Констанца генерал Константин Манзей предлага на генерал Цимерман да награди Амира с

медал „За храброст“

Амира с отряда си от трийсетина души българи доброволци пленява един турски обоз заедно със стадо рогат добитък, който се движи към Добрич, охраняван от въоръжен конвой. По времето на голямото клане в Каварна през юли 1877 г., когато загиват хиляди жени, деца и старци, отрядът на Амира действа успешно срещу вилнеещите там башибозуци и черкези. В резултат на неговите действия местното население успява да се укрие в пещерите на нос Калиакра и Тауклиман, днешната „Русалка“.

Като много опитен разузнавач се проявява и Хаджи Стоян Поклоников, който е награден от руснаците за „изкусното разузнаване по време на бойните операции срещу противника“, както отбелязва в рапорта си от 6 ноември 1877 г. командирът на Кинбургския драгунски полк Леонтиев, като добавя „и въобще за усърдието при изпълнението на различни поръчения по време на действията на нашите войски на предната линия“. Поклоников се ползва с голямо уважение сред местното българско население и има силно влияние над него.

На 28 януари 1878 г. от Главната квартира на Руската армия заповядват на генерал Цимерман да остави заслон в направлението към Силистра, да продължи придвижването си към Добрич и след като го превземе, да продължи към Провадия. Целта е той

да прекъсне комуникацията

на турците между крепостите във Варна, Шумен  и Разград. Кавалерийските разузнавателни групи трябва да установят връзка с войските на генерал Едуард Делингсхаузен, който е превзел Карнобат и Айтос.

В резултат на руските атаки срещу Добрич противникът е принуден да изостави позициите си и да побегне към града. В тези боеве турците губят над 300 души, а руснаците около 100. На 27 януари 1878 г. руските войски влизат в Добрич и градът е освободен. В Документите на 16-и Донски казашки полк е записано, че на този ден населението на града посреща с огромна радост руските войски, защото те го освобождават и от принудителната работа по усилването на фортификационните съоръжения, които турците изграждат около Добрич. Там се подчертава, че с труда на българите са изградени толкова здрави укрепления, че ако турците не са напуснали доброволно позициите си, Добрич би могъл

да се превърневъв втори Плевен  

Наред със селата, които са разположени по пътя към черноморското крайбрежие, частите на 1-ва Донска казашка дивизия освобождават Балчик на 31 януари 1878 г., а на 4  февруари – Каварна. Настъплението на руските войски на юг предизвиква огромна паника в турския гарнизон във Варненската крепост. В записките си от това време очевидците разказват, че „Турците в паническото си бягство грабят каквото им попадне, каквото не могат да вземат със себе си, го палят и унищожават. В околностите на Варна десетки хиляди глави добитък умират от глад. Всички транспортни средства се ликвидират. В препълнения от турски бежанци град пламва епидемия. Ежедневно умират стотици хора. Подходите от морето към Варна са блокирани от руския флот. Турците, страхувайки се от отмъщението на руснаците, хвърлят в морето ятагани и пистолети. Накрая тръгват към Стара планина. Някои турски семейства от Варна, след падането на Плевен, бягат в близките български села. Там българите ги хранят от жалост“.

Победителят успокоява победените на чаша кафе

На 11 февруари 1878 г. командирът на 1-ва бригада от 1-ва Донска казашка дивизия съобщава от Балчик, че в момента, в който пише донесението до командването, на хоризонта се появяват три турски платнохода, които хвърлят котва недалеч от брега. Когато откъм Варна се задава, трите кораба отстъпват, двата в северна посока, а третият – на югозапад. Приближилият се до брега параход хвърля котва. Оказва се, че това е неголям английски военен кораб. След половин час на борда му се качва английският консул в Бургас. Не след дълго корабът отплава от Варна. Според руския офицер причината за тази визита е, че англичаните искат да се убедят, че Балчик наистина е превзет от руските войски.

Придвижвайки се по направлението Суворово–Провадия, частите на  XIV корпус на генерал Аполон Цимерман влизат във връзка с настъпващите по южния хребет на Стара планина към Бургас войски на XI корпус на руската армия. Варна е освободена чак на 29 юли 1878 г., защото след Одринското примирие тя се оказва от другата страна на демаркационната линия.

На север край Дунав остават неосвободени все още Тутракан и Силистра. На 22 февруари 1878 г. руски авангардни части влизат в Силистра. След три дни в града пристига и 2-ра бригада от 2-ра казашка дивизия.

Генерал Цимерман в донесението си до Главната квартира коментира, че влизането в града е било много забавно. Начело на руската войска вървят петдесет турски заптиета, които придават колорит на колоната. Улиците и площадите са пълни с празнично облечени хора. Цялото християнско население е навън. При преминаването на руската войска турската стража, която е още в града, отдава чест. Турците се крият като мишки. Всички камбани в града бият. В конака притеснените турски управници на града посрещат генерал Цимерман. „Трябваше да ги успокоявам на чаша кафе“ – завършва донесението си той.