„Алонсо”, новата премиера на театър „София”, е за сериозните неща в живота ни, но режисьорът Марий Росен и авторът Стефан Фьогел ни карат да погледнем на тях и от смешната им страна. (Пиесата е издадена от издателство „Блек Фламинго”). Режисьорът споделя, че е припознал в класическата комедия на един от най-играните в Европа немскоезични автори дори семейството на родителите си, отношенията в него и вълненията на едно друго поколение. Макар проблемите на героите да са универсални за всяко…
Спектакълът ни среща с хора от средната класа, които имат сигурност и за които семейството е основно ядро, но на сцената то започва да се разпада, а смешното се случва заради жонглирането на двойките. По игрови начин „Алонсо“ представя и много от проблемите на днешния ден – от вечните, за кариерата и компромисите по пътя й, за смисъла в професионалния избор и удоволствието от това, което правиш, дори ако не си „на върха“, до безплодието или обсебването на детето от майката и запълването на липсата му, когато излети от семейното гнездо, с тривиална изневяра и как стройната пирамида на всекидневието се сгромолясва.
Кой е Алонсо? Това е петият „актьор“ в спектакъла, който предизвиква и катарзиса в отношенията на двойките и вътре в тях – като истински стожер на морала и истината. Въпреки че е само едно мексиканско голо куче от видеоекран.
Марий Росен за първи път „се пробва“ на голяма сцена като режисьор и в класическия комедиен жанр. Обяснява, че на репетициите е проверявал смешното в баналното по различен начин, доколкото в класическата комедия има не само комедия. Вдъхновен от видяното на репетиции, авторът дава картбланш на режисьора за промени по текста. От което българският спектакъл е спечелил. Според режисьора Фьогел пише така, че да достигне до максимален брой зрители, и спазва класическата структура на комедията.
Актьорският екип напомня, че трупата на общинския театър от години има звездни имена. В „Алонсо“ те са от златното средно поколение – Лилия Маравиля, Ириней Константинов и Пламен Манасиев, а в спектакъла гостува и Стефания Колева.
И костюмите на Петя Боюкова са особено важни заради размяната им между героите. Но това не се разказва, а се гледа. Резултатът е повече психологически и нестандартни гледни точки към преживяванията им в тези 4 вечери, а често музиката (включително сръбска и китайска – според менюто) разрешава ситуацията.
