Къде се е родило първото от брилянтните хора на Дико Илиев – „Искърското“? Между сраженията, на Добруджанския фронт през 1917 г. Преди 100 години!
Преди всеки бой Дико свири с оркестъра „атака“, съпреживява куршумената вихрушка, влиза в нея да помогне на ранените войници от полка, като да са му братя. Съзира самоотвержеността в очите на войниците, но и тяхното недоумение от безсмислената война след 1912 г., както и мъката им по Родината, по родните домове и скъпите близки. За няколко часа композира хоро – „Искърското“. Би било непреодолимо препятствие и за професори музиканти, а като мелодия е пример за съвършенство. „Разучихме хорото, вечерта го изсвирихме, та войниците, здрави и ранени, играха до премала“, ще рече Дико. Войниците с краката си продънват земята, а на сутринта лягат в нея завинаги, за да пребъде България! Дело на 19-годишен, превърнал войната в консерватория!
Там сред куршумите желанието му да се усъвършенства като музикант остава неизтребимо. В затишията сменя един инструмент с друг, докато се научава да свири забележително добре на всички. А как попада на фронта 14-годишен? Настойчив е, склонява капелмайстора да наруши правилника. Диригентът Димитър Харалампиев е обичал Дико – свидно му е, но не може да му откаже! Шест години война! След това 20-годишният музикант доказва своя професионализъм – назначен е за оркестрант в оркестъра на Военното училище и в Операта!
Започнал е със саморъчно направени върбови свирки за негови си мелодии, смайвал съселяните си. Чул непознат да свири на „тръба ли, какво ли – аз не бях виждал такова нещо, но ми бе толкова хубаво и душата ми цъфна за този инструмент“ – ще рече възрастният Дико. Прави гладна стачка и спи в колата, като иска: или да му купят такъв инструмент, или да го заведат във военната музика в Орхание. Дете, но осъзнава, че музиката е негова съдба. В ума му има мелодии, скатава ги в душата си и те са темел за израстването му като творец.
Като музикантски ученик на Дико му зачисляват С-тромба, с нея поддържа ритъма на свирената пиеса. Но само това му е скучно. Едва научил нотната стълбица, изобретява от тромбата флигорна. Едва ли и сега измежду хиляда музиканти духачи ще се намери поне един способен на това. Тайно сам се научава да свири на баритон, основен инструмент в духовата музика, и то дотолкова професионално, че при отсъствие на щатен баритонист диригентът Харалампиев му доверява да свири трудни композиции редом с щатните музиканти, двойно и тройно по-възрастни от него.
След години Дико е най-добрият оркестрант в оркестъра на З6-и Козлодуйски пехотен полк в Оряхово, а вече е композирал и доста от своите произведения: хора, валсове, танга… За капелмайстор назначават Александър Вейнер, чех, който бързо осъзнава невероятния талант на Дико да композира новости в музиката, каквито са хората му. Но вижда и огромното му желание да се доучва в музикалното творчество. Вейнер му помага в теорията но и с бащинско чувство на обич и уважение, а Дико отвръща с невероятно усърдие и чувство на благодарност.
Съкращават З6-и полк и Дико става оркестрант в духовия оркестър на полицията в София. Диригентът Петър Касабов, един от най-добрите капелмайстори в България, веднага оценява таланта на Дико и новостите в неговото дирижиране. Взема го за помощник и, вече престарял, препоръчал като умре, да назначат на мястото му Дико. След това и диригентът на Оркестъра на авиацията където Дико стажува по-късно, забелязва новаторското дирижиране на Дико, присъщо на голям, опитен майстор.
Дико сам преписва на щимове и ги изпраща безвъзмездно на десетки духови оркестри в цяла България. Музиката му постепенно става национално достояние и без нея не минава какъвто и да е празник. Тя изправя на крака и чужденците.
Службата му е свързана с оркестъра на 36-и Козлодуйски пехотен полк (1931–1958). През 1948 г., след успешно положен изпит, до излизането му в пенсия е негов диригент. Диригент на духовия оркестър към читалището в Оряхово. Създава много духови оркестри във Врачанско и Монтанско.
Д. Илиев е уникално явление в българската музикална култура. Неговите прави хора за духов оркестър са придобили популярност и се възприемат като съвременни фолклорни образци на северняшките прави хора.
Автор е още на: еленини, дайчови и самоковски хора, ръченици, коконяци, както и на около 20 марша, музикални китки и др. Дико е бил учител на десетки млади хора, станали национални величини като музиканти. Създава десетки духови оркестри, станали постепенно хиляди, превърнали се в национално културно достойнство!Маестро Дико Илиев е недостижим като композитор мелодик – световно достижение, всепризнат първомайстор – изпълнител на духови инструменти.
Защо ни е необходим музикалният гений на Дико Илиев?
Писах до върховни ведомства в държавата. Предложих на осмина собственици на холдинги – между тях и милионери. Не им се откъсна от ръцете нито лев. Сключвах договори с трите мобилни оператора за есемеси и отделен договор с „Виваком” за телефон със специален номер.
Помощ търсих и от господа министрите на отбраната от Свинаров до Ненчев. Без отзвук. Не съм искал бюджетни пари, а спонсори.
Подемаме национална кампания. Разчитаме на 6 области, свързани с Дико Илиев. Композиторът е единственият българин, участвал в 4 войни, водени от Българската армия в миналия век. Носил е военна униформа цели 38 години. За него армията е основният крепителен стълб на държавата. Защо в такъв случай всички, работещи в системата на МО – от чиновничката и редника до г-н министъра и семействата им, да не дарят по ЕДИН ЛЕВ с ЕСЕМЕСИ. Ако това се случи, маестро Дико Илиев ще има автентичен строител на своя паметник. Чест и достойнство ще бъде за по-заможните служители в системата на МО, като дарят по-щедри суми, за да станат меценати на велико дело. Това може да стане чрез договора на фондацията ни с ОББ за дарителска сметка.
За паметника вече има виза по чл. 140 от Закона за устройство на територията – строително петно в близост до новата естрада в Борисовата градина. Необходими са още две съгласувания с Министерство на културата –инвестиционен проект – тази роля играе офертата на авторите на проекта проф. Георги Чапкънов и арх. Станислав Константинов; и макет… пластично решение на проекта. За целта следва да се сключи договор – на авторите да се предоставят 60% от цялата цена с ДДС – 22 200лв. (цялата сума е 37 000 лв.). Нямаме ги. За 7 години положих усилия и начини да открия дарители – меценати. Не успявам.
