Изградихме защитна стена – съоръжение заради бежанците по границата ни с Турция. Целта е да насочим нелегалните мигранти към граничните пунктове, откъдето те легално да влизат в страната и да кандидатстват за статут. Оказва се обаче, че издигането на защитна стена на това място, първо, не е случайно и второ, не е за първи път. При едно от нападенията на славяни през 512 г. те достигнали почти до стените на столицата на Византия – Константинопол.
Това принудило византийския император Анастасий I да издигне т. нар. Дълга стена, за която хронистът Йоан Зонара от ХII век пише, че била създадена, за да защити столицата от „варварските“ нашествия. Тя била дълга 70 км и се простирала в източния край на Тракия, от море до море.
Това е първата стена или укрепена линия по тези земи. Много по-късно тук е изградена т. нар. укрепена линия „Крали Марко“.
По нея бяха разположени станалите популярни у нас майбахове. Всъщност това са немски средни танкове PzKpfw ІV. Те се намират от с. Факия край Грудово, през Свиленград, чак до Благоевград. Идеята е била огневи точки, над 300 на брой, да се използват за възпиране на първия атакуващ удар от тогавашните ни идеологически врагове Гърция и най-вече Турция. Целта е била да задържим евентуално нападение, след което трябвало да се намесят съветски ракети с ответен удар по турски и гръцки позиции.
През 1957–1958 г. оцелелите от Втората световна война танкове са вкопани по южната ни граница и са представлявали първоешелонна отбранителна линия. В качеството си на съюзник на Третия райх през Втората световна война българската държава е закупила 96 танка – „Панцер“-и, които неправилно масово се наричат „Майбах“-ове. След преминаването ни на страната на антихитлеристката коалиция и Трети украински фронт през 1944 г., тези танкове са били използвани и срещу нацистите.
Военни експерти разказват, че в онези години се създава т. нар. УРО-вска бригада. Наименованието идва от „укрепен район за отбрана” – УРО. Задълженията на това подразделение обхващат района от Вълче поле –Свиленградско, до Ново село – Левка, Студена, Лесово и Факия. Огневите точки общо са около 30. През 1968 г. бригадата е разформирована и на нейно място е създадена картечно-артилерийска бригада, дислоцирана основно в селата Раздел и Маломирово.
По това време като огневи точки са поставени танкове Т-34 със 75-милиметрови оръдия.
Всяка огнева точка разполага с телефон за връзка и има определен сектор за стрелба. Местни жители са държали елементи, необходими за оборудване на съоръженията. Те са били мобилизирани при учения и учебни тревоги, както и днес се разчита на местни жители, ангажирани в дейности, касаещи бежанския поток. По това време България се намира в Одеския военен окръг. Укрепената линия „Крали Марко“ е била всъщност първоешелонна полоса по тогавашните бойни разчети на армията ни от гледна точка на съветската военна стратегия в региона. След разпускането на Варшавския договор и присъединяването на България към НАТО линията „Крали Марко“ на практика губи значението си, защото някогашният враг вече ни е съюзник.
Днес отново, за трети път за последните 1500 г., е изградена защитна стена в Югоизточна Тракия, но този път не срещу средновековни варвари, нито срещу идеологически врагове.
