Още 3 дни в Софийска градска художествена галерия може да се види eкспозицията „Илия Бешков – Свян и страсти“. Събрани са над 180 рисунки, собственост на различни галерии – Художествената в Плевен, Националната, Софийската, Галерията в Габрово, градските – в Смолян и Търговище. Интересни са произведенията от частни колекции, които публиката може да види за първи път.
Експозицията ни показва Илия Бешков (1901–1958) и като ненадминат рисувач, и като неуморен търсач на истината за човека – казва кураторът Красимир Илиев. – Похотта, уродливостта, а и красотата (понякога) на неговите герои е убийствено правдива. Всички са негови рожби, които обича и осмива, без да мрази. Затова пленяват със своята истинност. Те са преживени. Окъпани са от неговата обич. Носят неговите страсти, недъзи, неговата печал от съществуванието им. Това ги прави безсмъртни.
Политическите му карикатури са безпощадни. През 1933–1935 г. рисунките му показват развитие на психологията и на техническите умения на художника – бързина, чувство за пространственост. Появява се динамично щриховане, пространството се разширява вътре във фигурата и около нея с помощта на линията и на петна от разреден туш и акварел. Линията, петното танцуват, персонажите живеят и дишат в пространството. Обзет от творчески бяс, Илия Бешков иска да нарисува всичко, което човеците вършат, 
въобразявайки си, че не могат да бъдат разкрити. Надзърта в домашните и в обществените бани, в бардаците, шантаните, кабаретата и спалните. Това е пътуване на прозрелия същността на царя и политическата клика художник към породилата ги благодатна среда – мисленето на градския човек, почувствано чрез неговите страсти и пороци. Те го превръщат в лоялен верноподаник, опрощаващ пороците на тези, които го управляват. Подобно художническо поведение, което изобличава превъзбудените мъже, сладострастните вдовички, бързащите към кревата съпрузи, съблазняващите се, съвкупяващите се – няма аналогия в познатия кръг произведения между двете световни войни нито в България, нито извън нея. Само най-невинният слой от тези произведения е показван в единствената изложба, която Бешков прави приживе (1937 г.) и в следващите я албуми и монографии. Дълги десетилетия страстните му рисунки очакват публичност, която се случи тази година благодарение на Савка Чолакова, Красимир Илиев и издателство „Изток–Запад“.
