В Македония се проведоха 6-ите от обявяването на независимостта на държавата местни избори. Това трябваше да стане през май, но парламентарната криза и липсата на правителство ги отложи за 15 октомври. И някак неусетно този регионален местен вот се превърна в политически календарен вододел, до който опираха всички вътрешни политически и международни решения. Изборите бяха натоварени с много очаквания и от главните политически играчи в страната – опозиционната ВМРО–ДПМНЕ на Никола Груевски и управляващия Социалдемократически съюз на Македония начело с лидера й – премиера Зоран Заев. И политическият живот беше замрял все с оглед на това „да мине вотът на 15-и”… Договорът за приятелство и сътрудничество с България не е ратифициран още от македонския парламент. Прословутият закон за езиците е внесен, но и той „очаква” резултатите от вота. В края на август в Скопие външният министър на Гърция Никос Козиас на журналистически въпрос дали посещението му е знак за започване на преговори за прословутия ирационален спор за името на Македония, който блокира евроатлантическия път на Скопие, отговори: нека мине 15 октомври…
да ревизираме клаузите в Договорас България
От 1991 г., когато Македония придоби независимост, антибългарските внушения винаги са били тема на предизборните кампании. Но тя винаги е била артикулирана от Социалдемократическия съюз на Македония. За първи път на 15 октомври антибългарското говорене беше поето от ВМРО–ДПМНЕ и лично, най-активно и агресивно – от лидера й Груевски. В предизборния митинг в Битоля той каза, че подписаният договор е национално предателство и обеща ревизията му в клаузи, по които партията му имаше възражения от 10 г. насам. В Прилеп, бастион досега на ВМРО–ДПМНЕ, Груевски заяви, че с подкрепата си за партията му всъщност македонските граждани отговарят и на въпроса Илинденското въстание българско ли е, или македонско… Подразбираше се, че бюлетина за тази партия го утвърждава като македонско. Т.е. Груевски лично се ангажира с кауза срещу Договора. И това му изигра лоша шега. Новото на този вот е, че който говори против България и Договора с нея, инкасира голяма политическа загуба.
Всъщност във ВМРО–ДПМНЕ има реформаторско движение и се смята, че представителите му са участвали във вота с празна бюлетина като бойкот на самия лидер. А Държавната изборна комисия обяви 45 000 такива недействителни бюлетини, което е голямо число за Македония. Дори активността на вота от 58,2% е по-малка в сравнение с 2013-а от над 66%.
Но макар и само като резултати от първия кръг на вота, те са показател за голямата и неочаквана дори сред оптимистите социалдемократи тяхна победа. Неслучайно и Скопие „отива” към партията на Заев. И 37 от избраните кметове на първи тур са от тази партия, само 3 – от партията на Груевски. В отиващите на втори тур 35 общини кандидатите на социалдемократите са повечето водещи в тях. От 2003 г. насам Груевски събираше по над 400 000 гласа, които му гарантираха 11 г. власт на ВМРО–ДПМНЕ. На местния вот социалдемократите на Заев увеличиха гласовете си на 415 000, а ВМРО паднаха на 325 000.
ВМРО–ДПМНЕ са като попарени и е въпрос на време да сменят лидера си. Казахме техния план „А” след очакваната победа. Преди вота Груевски беше попитан от журналисти ще си подаде ли оставката при изборна загуба. И той даде знак, че ще поеме отговорността. Но в нощта след вота уклончиво обясни резултатите с нередностите при провеждането му, т.е. загубата е с причина извън партията и него самия. Които нередности наблюдателите определиха като не повече от друг път. Явно Груевски смята, че с подаването на оставка ще наклони везните за втория тур на 29 октомври към опонентите си. Макар че, ако сега я беше подал, щеше да даде повече шансове на своите кандидати, доколкото повечето от избирателите свързват ВМРО–ДПМНЕ със самия Груевски и апаратното му обкръжение. А нямат нищо против партията като исторически наследник на славното ВМРО. Вече има
няколко дела срещу Груевски от специализираната прокуратура
И с тази изборна ситуация се създава още по-удобна атмосфера те да се завършат, както и делата срещу много хора от обкръжението му. И този процес ще продължи заради подкрепата на много международни фактори да се извадят на светло разследванията на прословутите „записи на Заев”, с които сезира прокуратурата и обществото, за да се започне „начисто”. Но при драстична смяна на властта и в Македония се очаква чистка. Груевски беше обвиняван справедливо за крайното партизиране на държавната администрация. Не изключвам след вота партизиране с друг цвят, да се назначава с партийна книжка. В страната има над 30% официално регистрирана безработица, а най-сигурно място за получаване на доход си остава администрацията. А има и назначения по „етническа квота”. Албанците настояват всяка четвърта позиция да е за представител на малцинството им, а Демократичният съюз за интеграция е вече партньор на партията на Заев и той „ще си иска своето”. Това разду администрацията и я напълни с неквалифицирани и немотивирани да се развиват кадри.
След вота кабинета го очакват и други вътрешни проблеми освен трайната безработица, особено сред младите, която предизвиква и мигрантски процес навън, за някои – и чрез получаване на българско гражданство. 
Младежите не виждат перспектива в страната, освен ако сега не се дадат сериозни знаци от кабинета на Заев за промяна в политиките. Не изключвам силен политически ход, като самият Заев предизвика
предсрочни избори напролет
за да използва печелившата изборна тенденция и си осигури стабилно и силно парламентарно присъствие. Защото сегашното е крехко и зависимо от исканията на коалиционните му партньори от албанските партии. А страната е пред болезнени, но неотложни реформи – в съдебната система, икономиката, администрацията. Привържениците на Груевски твърдят, че успехът му е бил в увеличаване на икономическия растеж и на БВП. Всичко друго от „моделът Груевски” – в контрола върху съдебната система, шуробаджанащината, използването на медиите срещу политическите противници, злоупотребата с властта и неимоверната корупция, трябва да се изчистят и Македония да стане модерна държава. Груевски за 11 г. направи три предсрочни парламентарни избора. Дали и Заев ще го направи, е въпрос на преценка и на кураж, какъвто досега демонстрира.
Ако кабинетът му реши компромисно въпроса и за името на държавата при преговори с Гърция, евроатлантическият път на Скопие ще се отвори. И както се реши на срещата на върха на НАТО през 2008 г. в Букурещ, щом е изпълнила критериите за членство, страната ще го получи автоматично, без да се рестартира процедурата по кандидатурата й. На Заев му трябва крупен външнополитически резултат и знак – или че вече „са вътре в Алианса”, или като Сърбия да започне процеса на преговори за членство в ЕС. В този смисъл топката е в полето на Брюксел и Скопие има попътен вятър. Ситуацията е добра за Македония, а и за българско-македонските отношения. Макар да се страхувам, че заедно с Груевски сатанизираме ВМРО–ДПМНЕ, чиито обикновени членове са
с трайни симпатии към България
А вътрешните критики отидоха дотам да се преразгледа ролята на историческото ВМРО в националноосвободителната война и „да се изчисти” от историята им, т.е. да се подмени…
Предстои да се види на практика и прилагането на Договора с България, като се ратифицира от парламента в указания срок от 3 месеца. Очаква се албанските партии да наклонят везните в това отношение. Което пък е свързано с придвижването на закона за служебна употреба на албанския език на цялата територия на републиката.
Записа Росица Цонева
