„Идеите за сътрудничество в отбраната и сигурността, включително и създаването на европейска армия, не са нови, част от тези идеи са с давност повече от 60 години”.
Това заяви Ангел Найденов, модератор на втория панел от конференцията „Заедно в сигурността”, в който бяха обсъдени трите сценария на ЕК за европейска отбрана.
Бившият военен министър посочи като основни фактори за динамичните промени в международния климат влошаването на средата за сигурност, съмненията на европейските партньори в САЩ и опасенията им след поредицата от изявления на американския президент, дискусията, която се води за бъдещето на ЕС, и сериозния недостиг на способности, технологични решения и финансови ресурси в европейските държави.
В дискусията участваха още генералът от резерва Константин Попов, председател на Комисията по отбрана в 44-тото НС, Йордан Божилов (Софийски форум за сигурност), Симеон Николов (Център за стратегически изследвания, Димитър Гърдев (Европейска асоциация за международни отношения).
Бившият министър на отбраната се позова на думите на френския президент Еманюел Макрон:
Европа е твърде слаба, твърде бавна и твърде неефикасна
Европа трябва да има собствен капацитет, който да допълва този на НАТО, и да развие обща стратегическа култура”.
Найденов припомни и думите на Жан-Клод Юнкер, с които председателят на ЕК лансира идеята за създаване на общ оперативен щаб, европейски сили за бързо реагиране, които да вземат участие в операции в горещи точки в света, включително и общото им финансиране. Юнкер лансира и идеята за създаване на отбранителен пункт, който да подпомага развитието на отбранителната индустрия на страните членки, припомни още Найденов.
Той представи трите плана за развитие на общата европейска отбрана в детайли и се обърна към участниците в дискусията с въпроса, каква е тяхната оценка на средата за сигурност и какви са рисковете и заплахите, които предопределят развитието и интеграцията в сигурността на европейските държави.
Константин Попов нарече геостратегическата обстановка не само „динамична, а и силно непредвидима” в най-неочквани зони, които не могат да бъдат обхванати от системите за сигурност. Освен привлекателна като стандарт на живот и социални грижи Европа е и беззащитна, посочи шефът на Комисията по отбрана и бивш началник на отбраната, като не пропусна да отбележи тромавата бюрокрация на ЕС, фрагментираната индустрия на страните членки, липсата на единна политика и съвместни решения.
„Очевидно е, че Европа трябва да върви все по-единна и обединена и по отношение на сигурността и на отбраната”, посочи бившият заместник-министър на отбраната Симеон Николов от Центъра за стратегически изследвания.
Не всички членки подкрепят идеята за европейска отбрана
Седем страни – Естония, Хърватия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Словения, изразяват сериозни съмнения. Германия, Франция, Испания и Италия се опитват да разсеят негативните позиции, което показва, че сериозна дискусия за обща отбрана в Европа все още не се е състояла, поясни още Николов.
Той посочи освен изброените заплахи и ислямизацията в Европа, както и борбата за енергийни ресурси между държавите, която придобива форми и тенденции, които увеличават рисковите сблъсъци в отделни региони, както и ефекта на доминото от проявите на сепаратизъм.
„За първи път въпросите на сигурността в Европа излизат на преден план”, заяви Йордан Божилов от Софийски форум за сигурност, като се позова на европейско проучване сред гражданите, което посочва мнението на европейците по отношение на средата на сигурност. Факторът, който ще продължи да влияе на живота в Стария континент, това са миграционните процеси. Развитието на новите технологии, пазара на труда и изтласкването на хора от този пазар, дезангажирането им от труд ще бъде много мощен фактор за тласъка на бежански вълни към Европа, и то от региони, които потенциално са източник на бежански вълни като Африка и Азия.
Божилов не пропусна да посочи и
Брекзит като фактор за развитието на общата европейска отбрана
Излизането на Великобритания, от една страна, ще даде възможност за търсене на по-тясно сътрудничество, но от друга страна, показа, че всичко е възможно, дори напускането на ЕС от една ключова държава като Обединеното кралство. „Представете си държава, на която се разчита за съвместни способности, а в един момент тя реши да излезе от ЕС или да не предостави такива в определен момент”.
„Европа имаше възможност да подкрепи политиките на диалог в тези държави. Там няма политически партии, а само две доктрини, които наблюдаваме във вече много дълъг период: строга държавна власт и ислямския радикализъм. В този регион, който е пряка заплаха за Европа, например Сирия, Европа няма възможност да влияе за разлика от САЩ и Русия. САЩ е водеща страна в НАТО и ЕС разчита изцяло на тази подкрепа, но виждаме как САЩ реформират системите за защита и договорените отношения”, коментира Гърдев и допълни:
„Промените в средата за сигурност ни поставят в едни взаимоотношения, в които
Европа трябва да провежда самостоятелна политика
Тази политика трябва бъде подкрепена с механизми и възможности за нейната реализация”.
В резюме Константин Попов посочи, че без стратегически щаб за планиране не можем да говорим за каквато и да било съвместна отбрана. Както и без батальонните групи, които ще бъдат оръжие за реагиране и зад граница. Трябва да се уточни дали съвместното финансиране ще включва подготовката, обурудването и въоръжението, или само тези бойни групи извън границата, настоя председателят на Комисията по отбрана.
„Трябва да се постави и въпросът, дали един отбранителен съюз, какъвто ще бъде Европейският, ще може да работи добре в друг отбранителен съюз като НАТО. Тук много ясно трябва да се дефинират отговорностите и задачите”, подчерта Попов.
Йордан Божилов се съгласи, че ако се тръгне към много бързо обединяване на способности, България поради състоянието на своите Въоръжени сили и остарялата си техника може да остане извън тези процеси и високите технологии.
