Дни преди да започнат обсъжданията по бъдещия бюджет в Народното събрание, предлагаме мнения на депутати от Комисията по отбрана в него – за мотивацията да застанат зад стабилен бюджет за отбраната. И кои фактори в средата за сигурност – външна и вътрешна, налагат да не се прави компромис със средствата за човешкия и техническия ресурс в структурите на армията, които освен отговорностите си по конституция поеха отговорност и в охраната на границата в мирно време, и в борбата срещу тероризма. В този брой депутатите са Борис Вангелов, заместник-председател, и Петър Витанов, член на Комисията по отбрана.
Борис Вангелов: Достигнахме червена линия
Средата за сигурност около страната ни е все по-динамична. Неслучайно я изследват цели научни клонове като фактор за стабилността и националната сигурност. А географското положение на дадена държава и региона й, знаем, определят съдбата на цели народи.
Около България тази среда се промени много. Косово стана независима държава, но Косовският въпрос остава, доколкото много страни не са го признали. В Босна и Херцеговина босненските сърби продължават да оспорват Дейтънското споразумение, което приключи войната там, и заплашват с разпад федерацията. Самото споразумение предвижда такава възможност, а лидерите на Република Сръбска многократно заявяват, че може да се отцепят. Това е дестабилизиращ сценарий за региона. Публична тайна е, че в Босна действат ислямски фондации, обучават имами, поддържат джамии. С развитието на конфликта в Сирия тук се завръщат и стотици бойци от разпадащата се „Ислямска държава”. Самата Сърбия има проблем в отношенията си с Косово. Белград е в преговорен процес за членство в ЕС, но не кандидатства за такова в Алианса и се въоръжава с руско оръжие.
В Македония има тежка политическа криза и тя е само затихнала. Докато албанският фактор на Балканите внася стабилност, а самата Албания е оазис на стабилността и член на НАТО. Тирана призна и съществуването на българското малцинство в страната. След опита за преврат откъм Турция също има рискове за националната ни сигурност, макар двустранните ни отношения да са на добро ниво. Но продължават конфликтите, които дестабилизират целия Близък изток, включително и Турция. Тази реална гореща война е на другата граница на нашия съсед. Нестабилен е и другият бряг на Черно море – в Украйна, в Кавказ, както и Северна Африка с миграционните потоци към европейските брегове.
У нас преки рискове за националната ни сигурност е радикалният ислям, но и тоталната демографска катастрофа. Българите не изчезваме като народ, а намаляваме като население вътре в страната. Защото сред българите зад граница има положителен естествен прираст, включително и сред най-новата ни емиграция. Но демографската катастрофа в страната застрашава всички социални системи, което ще налага нови мерки в следващите десетилетия независимо кой е на власт. С този проблем се свързват и гетоизацията, и растящата неграмотност.
На фона на всичко това армията ни трябва да бъде на ниво срещу тези предизвикателства пред националната ни сигурност. А от почти 30 години управлявалите имат своя „принос” за намаляването на капацитета на Българската армия – закриване на поделения, намаляване на способности, а реформата се изразяваше преди всичко в съкращаване на състав и техника. И когато такава система с години е недофинансирана или докато я финансираш, я източваш, днес стигнахме до една червена линия, която не може да се прекрачва. Държавността ни е с дълбоки корени и винаги, когато сме имали своя независима държава, сме имали и силна армия. И тя почти винаги е била народна, не наемна. И понеже в обществото има различни мнения за задължителната военна служба, искрено се надявам, че дори и да не се усложнява обстановката около България, но трябва да въведем наборна военна служба, тя възпитава на възрастта на завършващия образование млад мъж чувство за държава и дълг към отечеството, за принадлежност към нация и към древна култура. Защото нашите славни победи в миналото не са извоювани от наемници. И няма друга институция освен армията, която може така да го възпита.
У нас първата жертва на опитите за радикализация е ромското население. – преди 25 г. там ромите са протестанти, а срещу пари станаха уахабити. А в традиционния ислям на Балканите няма радикален елемент. И никога българските мюсюлмани не са били радикалисти. И затова Албания може да ни е добър партньор, защото тя може да артикулира този нормален балкански ислям. Самите те са пример как със 70% мюсюлманско и 30% християнско население никога не са имали противоречия на религиозна основа. И у нас е така с изключение на моментите, когато са се намесвали външни фактори. Но ние, българите християни и мюсюлмани, се държим естествено едни към други. И не бива да допускаме да ни насъскват отвън. Затова и сега се предлага да не се финансират вероизповеданията отвън.
Националната сигурност изисква да се инвестират мощно ежегодни средства в увеличаване на способностите на БА и на трите вида ВС. Това не са пари, хвърлени на вятъра. Като няма армия, няма и държава накрая. Очаквам това разбиране да залегне и при гласуването на бюджета за отбрана.
Петър Витанов: Имаме шанс за европейската отбрана
Променящата се в негативен план среда за сигурност ни кара да не правим никакъв компромис по отношение на системата за сигурност и отбрана при приемането на бюджета за следващата година. Това означава не само да не се отрязват допълнително средства, а да се осигурят допълнителни, за да може тази система да функционира нормално. Защото сме заплашени както от вътрешни, така и от външни заплахи като тероризъм, миграция, опасности, идващи заради международни конфликти. И най-малкото, от което трябва да се отстъпва, е нормалното функциониране на сектор отбрана, за да бъде защитена страната ни. Това неотстъпване означава на първо място най-наболелия въпрос –окомплектоване на състава в отбраната. Недокомплектът реално поставя под риск изпълнението на конституционните задължения на военнослужещите. Това се променя само с промяна в мотивацията да станеш военнослужещ – чрез повишване на средствата за заплащане. Със стартовите 700 лв. заедно с порциона на млад мъж със семейство се вменява да пази държавата… Това е заложено преди изборите и в нашата платформа след експертен анализ за отлива на кадри от армията. Тогава предложихме и 10-процентно увеличение на заплащането на военните, които служат на терен. Има обаче и поредно забавяне на подобряването на способностите, на модернизацията на видовете въоръжени сили. Авиацията в момента е реално приземена и не е коректно да се търсят политически мотиви зад действията на летците от „Граф Игнатиево”. Те са обусловени от обективните обстоятелства, при които са принудени да работят, които не гарантират безопасни полети.
Не можем да върнем времето преди 1989-а, когато разполагахме с над 200 изтребителя и над 2000 танка, реалностите са други, заплахите днес са други. Новите заплахи за сигурност са различни от времето на Студената война, тип граждански, партизански войни, в които малки модерни и хибридни групи атакуват важни обекти. За противодействие на такива неконвенционални действия са необходими опредерен тип технически способности. Да, това е скъпо, но сигурността навсякъде в света се осигурява с много пари, с които ние в момента не разполагаме.
В Комисията по отбрана ние се опитваме да гледаме не през призмата на политическите си пристрастия, а с един обективен поглед, защото Българската армия е отвъд всякакви убеждения. И имаме мотивацията и волята да решаваме проблемите й заедно. И сме обединени около необходимостта да се отпуснат повече средства за сектор отбрана.
Когато говорим за българска отбрана, трябва да си дадем сметка, че тя е част от контекста на европейската отбрана. И моята критика е, че у нас нямаме диалог и визия за бъдещето на европейската отбрана. След „Бялата книга” на Юнкер с 5-те сценария за бъдещето на ЕС излезе и един документ за размисъл на Федерика Могерини за трите типа бъдещи сценария за развитие на европейската отбрана. И ние нито на държавно, на правителствено, нито на парламентарно ниво не сме обсъдили визията на България по отношение на приоритетността на един от тях с нашата позиция. За да бъдем не само пасивни слушатели, а активни участници в процесите на изграждането й. А България има всички шансове да участва в подреждането на двора на европейската отбрана и сигурност и като един от стълбовете на ЕС е общата визия и политика по нея. И това ще е спойка на бъдеща Европа, чрез общи действия за неутрализиране на бъдещите заплахи за Съюза.
