Полковник Сашо Евлогиев е декан на факултет „Артилерия, ПВО и КИС“ при Националния военен университет (НВУ) „Васил Левски“ – Велико Търново. От 2014 г. той ръководи академичното звено, което е дислоцирано в гр. Шумен. Във факултета има шест катедри: „Артилерия”, „Въоръжение и технологии за проектиране”, „Противовъздушна отбрана”, „Компютърни системи и технологии”, „Информационна сигурност” и „Комуникационни мрежи и системи”. Полковник Евлогиев сподели възгледите си за бъдещето на специализираното военно образование за читателите на вестник „Българска армия“.
– Г-н полковник, как подбирате преподаватели във факултета, какви са критериите и има ли интерес към този сегмент от военната професия?
– Първо това трябва да са знаещи и можещи офицери. Второ, те трябва да са изключително мотивирани, защото не всеки има дарбата да бъде преподавател. След това се спазва процедурата, която е разписана в Закона за развитие на академичния състав. Ние приемаме голяма част от нашите преподаватели като асистенти и в процеса те придобиват останалите степени за развитие на академични длъжности – главен асистент, доцент, професор и т. н.
– Каква е реализацията на вашите обучаеми, след като приключат обучението си? Ясно е, че има централно разпределение, но имате ли и държите ли обратна връзка за реализацията им във войските?
– Имаме обратна връзка. Това също е част от елемента, който и по Закона за висшето образование ние трябва да спазваме. При провеждането на процедурите по акредитация на отделните специалности и професионални направления ние даваме доклад самооценка. Обратната връзка е от войските, където служат нашите обучаеми. Във факултета се обучават курсанти по най-различни специализации, и то за два вида въоръжени сили – Сухопътни войски и Военновъздушни сили, ние поддържаме връзка с щабовете на тези видове въоръжени сили, откъдето получаваме оценката за техните теоретични знания и практически умения.
– Какви са специалностите при вас, които са най-предпочитани от цивилните ви обучаеми – студентите?
– В университета беше приложен подход за съвместно обучение на цивилни студенти и курсанти. Курсантите и студентите имат една и съща гражданска специалност. За пет години курсантите придобиват две бакалавърски степени – едната е по гражданска специалност, другата е по военна специалност. С цел по-икономично и по-ефективно обучение ние приложихме този подход. Първите три години се изучава гражданската специалност, а четвъртата и петата година курсантите надграждат вече военната си специалност, като ползват за основа получените знания по гражданската специалност.
– Дайте един пример как се реализира този процес?
– Курсантите, които са в профил „Артилерия“, изучаваха гражданска специалност „Компютърни системи и технологии“, тези, които са по новите учебни планове от 2016 г., се обучават по гражданска специалност „Компютърни технологии за проектиране“. Това се изучава със студентите, които са в тази гражданска специалност. Студентите, които са в четвърти курс, защото те са с четиригодишен курс на обучение, имат предвидено провеждане на стажове по гражданската специалност и подготовка и защита на дипломни работи.
– Към какви специалности е най-големият интерес от страна на курсантите и как се реализират те след завършване на обучението?
– За съжаление трябва да споделя, че сегашните зрелостници нямат интерес към математическите дисциплини като математика, физика, химия. В тези специалности, където се изучават тези дисциплини, те се опитват да ги заобиколят, тоест тези специалности по-трудно се заемат. Най-лесно се заемат специалностите, където не се изучават такива предмети, това е например специалността „Информационна сигурност“.
– Ако позволите да се изразя така, какви са актуалните ключови думи за Факултет „Артилерия, ПВО и КИС“ на НВУ „Васил Левски“ по отношение на сътрудничеството ви с колеги от други държави?
– Ключовите думи са приятелство, интеграция, взаимодействие и взаимноизгодно сътрудничество. В лицето на нашите партньори на позиции заместник-ректор и заместник-декан на факултет, началници на департаменти – по същество катедри от партньорски и приятелски държави, имаме отлични взаимоотношения. Поставили сме сериозни основи на сътрудничеството с тези висши военни училища и университети.
– Вие каните гости на форуми и стрелби, а вас канят ли ви, как оценявате подготовката на нашите партньори и на какво ниво е този тип сътрудничество?
– Канят ни, разбира се. От 2014 г., откакто аз съм декан на факултета, едно от основните направления, в които работим, е посещението на други сродни висши военни училища по програма „Еразъм +“. Само за три години броят на изходящата мобилност, която факултетът реализира, е около 16 обучаеми курсанти и студенти и повече от 14 преподаватели, които посетиха повече от 10 висши училища в чужбина – в Полша, Чехия, Унгария, Латвия, Испания, Италия. Това са места, където наши колеги специализираха и придобиха част от опита на своите колеги в няколко направления. На първо място това е обучението на кадети и курсанти, на второ място е работата по научни изследвания и на трето място е обучението в курсове за следдипломна квалификация на офицери и сержанти от Въоръжените сили.
Слабият с оръжие е силен, силният без оръжие губи
Попитахме, както се казва, оff the record, декана на факултета в Шумен какво е за него оръжието, как той го възприема и на какво учи своите възпитаници в тази посока.
От своето създаване човек не престава да използва оръжие. В началото то е използвано като средство за съществуване и оцеляване на човешкия род. Днес то е култ, то е най-новата религия – възвеличавано и необятно в своето развитие, то си остава единственият начин за възмездие, най-мощното средство за решаване на споровете и в крайна сметка – последна инстанция за разрешаване на междудържавни конфликти, сподели полковник Сашо Евлогиев.
По думите му за съжаление силата, която се съдържа в тези смъртоносни оръжия, все още е производна на бруталната сила. Слабият човек с оръжие става силен, а силният без оръжие губи своето превъзходство.
Развитието на технологиите и тяхното приложение във военното дело превърнаха съвременното общество във функция на развитието на оръжията. Малко са тези като нас, които виждат в оръжието поредно предизвикателство пред интелекта на човека за неговото изучаване до най-малки детайли и пълноценно използване на неговия боен потенциал. За нас оръжието е продукт, който има своето изящество и красота, каза още полковник Сашо Евлогиев.
