Да бъде в бойния строй, вместо да седи по цял ден в някой офис, е изборът на свищовлията редник първи клас Цветомир Русев. Преди почти година постъпва като мостостроител в инженерно-мостовата рота за обща поддръжка в 55-и инженерен полк в Белене. И с всеки изминал ден се убеждава, че е попаднал точно на мястото си.
„Да бъдеш военнослужещ според мен означава да имаш една от най-сериозните професии в България, защото служиш на републиката. Това главно ме насочи да избера пътя към строя. Преди години премахнаха казармата и хората на моята възраст не можахме да отидем войници. А аз исках да служа във войската”, признава редникът.
Верен е на този свой избор, въпреки че е завършил публична администрация и е работил по специалността си. „Според мен образованието е нужна част от живота. В по-малка или по-голяма степен помага за изграждането на личността, без значение за каква специалност става дума”, обяснява боецът.
Мечтата за военна реализация обаче не го е напуснала, докато работел из различни канцеларии. Не е за мен това, да съм чиновник и да стоя по цял ден в някой офис, казва с усмивка.
Така се озовал заедно с други новобранци в бойния строй на инженерния полк в Белене. Бяхме много, много добре и топло посрещнати, от абсолютно всички – и от другите бойци, и от командирите, споделя редник Русев.
Това посрещане нахъсва новопостъпилите още от първите дни в полка да дават всичко от себе си, за да оправдаят доверието на колегите си. А и всекидневните задължения по бойната подготовка, овладяването на въоръжението и техниката не оставя време за сантименти, а гради професионализъм.
Редник Русев служи в разчет на ТММ – тежък механизиран мост. Работата не е лека, винаги е на открито, във всякакви климатични условия. Редникът и колегите му изграждат железни мостове – на сушата и във вода до 3 м дълбочина. Когато дъното е на по-голямо разстояние, идва ред на понтониерите.
Отделният мост е с дължина 10 м, а при по-голямо разстояние се наставят няколко такива елемента. Мостът е механизиран и ние го насочваме, за да бъде правилно и точно поставен, обяснява редник Русев. Цялостното изпълнение на сложната задача се направлява от командира на машината.
Мисля, че в поделението намерих професията, която искам, категоричен е мостовакът. И чертае планове за бъдещето – евентуално да се развива по-нататък като сержант и офицер.
Намира време и за хобито си – музиката. Свири на бас-туба в нещатния оркестър на полка. Съставът озвучава с военни маршове основните строеви прояви в делника и празника на поделението. Бойците изнасят и концерти в Белене, Свищов, Плевен.
Въпреки самодейния си характер оркестърът изпълнява на професионално равнище музикални творби от различни жанрове за всякаква публика. Музиката ни зарежда с положителна енергия, споделя редник Русев. И съветва младите хора, които се колебаят дали да изберат военната професия – „Ако искат да правят нещо, да го правят с желание. Заслужава си човек да дойде в строя. И да служи с желание”.
Да намериш професия… по снимка
Редник Силвия Стоева избира военната професия… по снимка. Всъщност детската й мечта е да облече униформата и да влезе в армейския строй. Не че не си е играла с кукли като другите момичета. Но винаги се е възхищавала на бойците, на армейския дух, който побеждава в битките. И тайно си е мечтала и тя да стане боец.
Край на колебанията в професионалния избор на момичето от Бургас дава фотография, която й показват нейни приятели. На снимката гордо позира воин с автомат. И тя окончателно решава, че за нея пътят е един – към армията.
Явява се на изпитите през тази пролет и успява. Вече е в строя на инженерния батальон в Стара Загора. Като сапьор.
Не смята, че това е специалност, запазена за мъжете. Нещо повече.
Решена е да докаже, че и дамите в униформа са достойни за това сложно, опасно, но и привлекателно за професионалиста поприще. В армията няма разделение мъже–жени, казва редник Стоева. И изброява някои преимущества на нежния пол, включително и за специфични специалности като сапьорното дело: „Жените са малко по-издръжливи от мъжете в днешно време. И определено са по-прецизни, по-съвестно си вършат работата”.
А за професионалното й изграждане допринесе и обучението й в 55-и инженерен полк в Белене, където се запозна с най-модерните техника, екипировка и методика за действие на сапьорите в Българската армия.
Родителите й също я насърчават да напредва в армейската професия. Специално майка ми много се радва, защото съм постигнала нещо сама, сбъднала съм своята мечта, споделя момичето в униформа.
В свободното си време редник Стоева предпочита да е на разходка сред природата. Компания й прави нейното кученце, порода пинчер.
А на всички момичета, които се колебаят дали да изберат военната професия, препоръчва: „Живеем в България, трябва да си я пазим. Нека просто да вярват в себе си и да се борят за това, което искат”.
Тя самата умее да се бори. И да следва мечтите си. Затова успява.
„Авантюристът“: На сърце ми е България
„Работил съм в Чехия и Германия, обаче на сърце ми остана България. Избрах армията, защото е мъжка професия. Научавам нови неща. Авантюрист съм. Обичам предизвикателствата”. Така пловдивчанинът редник първи клас Мартин Петров, шофьор в 91-ви инженерен батальон, обяснява как е решил да стане военнослужещ.
Едва от няколко месеца е в строя. Преминал е обучение в Плевен и Белене. Но вече е твърдо убеден, че „авантюризмът” му да избере службата под пагон го е довел на точното място.
Обичам си България и искам да работя за нея тук, в армията, категоричен е боецът. Признанието му е изстрадано, тъй като преди това се е лутал в частния сектор. „Получавах задоволителни пари, но за тях, дето се вика, ми взимаха здравето”.
В армията нещата са различни – всичко е регламентирано, знае се кой за какво отговаря, има стбилност, сигурност и дисциплина. „И я няма шуробаджанащината. Работих във фирми, където, когато трябваха кадри, се обаждаха на техни „брат`чеди”, „брат`чедки” и тези позиции се заемаха от хора, които си нямаха понятие от работата. И, общо взето, ние, по-старите работници, трябваше да учим шефа как да работи. Това не ми харесваше. Тъпчеш на едно място. И си много удобен за изгонване по всяко време”, разказва редник Петров.
Споделя, че като постъпва заедно с други бойци в строя, колегите в поделението ги посрещат с радост и ги подкрепят в службата. Това още повече го убеждава, че армията е подходящото за него място. „Майка ми е от 17 години в Германия. Викаше ни да работим при нея с моята приятелка. Двамата щяхме да печелим 3000 евро. Обаче жената е родолюбка, както и аз. И предпочетохме да си останем тук, в България”, казва редник Петров. И допълва за приятелката си, с която са сгодени: „Много я обичам. Заради нея съм това, което съм в момента”.
В свободното си време се отдават на спорт, фитнес, плуване. „Имам домашни любимци: две кучета – чихуахуа, а също и говорящ папагал – кралско Жако”, допълва боецът. И шофира камиона на живота си в една основна посока според собствения си девиз: „Винаги напред, никога назад”.
