Преди седмица поетът Владимир Левчев отбеляза подобаващо 60-годишнината си с представяне на книгите си „Любов на площада“ (избрана поезия, изд. „Жанет 45“) и „Краят на една епоха“ (избрани есета, изд. „Ерго“) в Литературен клуб „Перото“. Приятна атмосфера за дошлите приятели и почитатели създаде музиката на Боян Левчев, а слово за книгите произнесе литературният критик Митко Новков. Според него идeятa дa ce cъбepaт в книгa eceтaтa нa Bлaдимиp Лeвчeв зacлyжaвa aдмиpaции – кoгaтo тeкcтoвe, пиcaни пo paзлични пoвoди, ce oбeдинят в книжнo тялo, ce виждaт цeлocттa, eдиннaтa линия нa миcлeнeтo и пocлeдoвaтeлнocттa в идeитe им. „Kpaят нa eднa eпoxa“… щe дoпpинece зa cитyиpaнeтo ни в cвeтoвнaтa кapтa, щe зaглyши cтpaxoвeтe ни и щe yвeличи нaдeждитe ни… Щe ни пoмoгнe дa oткpиeм ceбe cи кaтo нaция, кoятo e в Eвpoпa, нo cякaш oткaзвa дa пoвяpвa в тoвa, cкeптичнa e към цивилизaциoннoтo cи eвpoпeйcкo битиe – заключава Hoвкoв.
Владимир Левчев (р. 1957, София) е автор на 15 стихосбирки в България, 4 в САЩ и 1 в Италия. Има множество статии и есета, както е и автор на три романа. Превеждан е на много езици.
Той превежда американска и англоезична поезия и драма на български. Завършил е история на изкуството в Художествената академия в София. Издавал е независимото списание за литература и публицистика „Глас”, „самиздат“ преди 10 ноември 1989 г. Бил е член на „Екогласност“ и Клуба за гласност и демокрация. Завеждал е отдел „Култура“ във в. „Демокрация“, бил е заместник-главен редактор на „Литературен вестник“ и главен координатор на „Свободно поетично общество“.
През 1994 г. заминава за САЩ с Фулбрайтова стипендия. Завършва творческо писане във Вашингтон и преподава в няколко университета в САЩ. От есента на 2007 г. е преподавател по литература и творческо писане в Американския университет в Благоевград.
Според едно от есетата на Владимир Левчев: „Крайно време е да се създаде световна партия, която да се бори с грозното — и в изкуството, и в човешките взаимоотношения. „Красивите и умните“ срещу грозната и глупавата арогантност на властта. И политическата, и икономическата власт.”
По повод „Краят на една епоха“ Румен Леонидов обобщава: „Този сборник е своеобразен личен дневник… на общата ни днешност и като такъв ще бъде четен и в бъдеще. Текстовете, макар и поднесени през субективния поглед на изявен поет и публицист, са преки свидетелства не само за протичащите политически процеси в нас и около нас, но и за онези естетически събития, които не бива да се забравят.
