Намирам се в Търново, ще нощувам във Военния клуб, но нали ги знаете началниците – така и така съм там, „айде с едно ходене да донеса още два материала”, – съвсем като в случая с оня авджия, който с един изстрел на чифтето си удрял чифт зайци. Образно казано.
Да напиша материал за Военния клуб във Велико Търново обаче се оказа сложна задача. С множество уговорки и бележки под линия. След като изключително любезната и симпатична служителка на регистрацията записа личните ми данни и ми дава талон за
10-процентно намалениев ресторанта
намерил подслон под гостоприемната стряха на Военния клуб, поисках среща с шефа й, за да чуя няколко думи за историята на сградата, за ансамблите и творчеството в нея. Това, както мислех първоначално, трябваше да е най-лесната част от командировката ми.
Добре, ама човекът се запъна. Първо, той не бил никакъв началник, а най-обикновен главен специалист и не можело току-така да дава изявления, без да позвъни в София. Обясни ми надлежно, че най-напред трябва да си „фиксираме” час за среща, на която ще ме уведоми дали са му разрешили да говори пред мен.
Започвам да нервнича наум и да се чувствам като ревизор, изпълзял от гротеска на Гогол. Все едно с този човек не работим в една и съща структура към едно и също министерство, и то – за интересите на една и съща армия. Все едно съм някакъв вражески елемент с приватизационни намерения, търсещ хитроумен начин хубаво да поогледа позакърпената откъм екстериор, но пък добре уредена отвътре (и апетитна като градско разположение) сграда, която се намира на пъпа на Търново. До паметника „Майка България”. Достатъчно доказателство за атрактивната локация на Търновския военен клуб са денонощният кордон от таксиметрови коли наоколо.
Иначе, уведомява ме несговорчивият ми осведомител, можел да ми разкаже страшно интересни неща за клуба, изграден още в зората на миналия век със средства от лотария, разиграна от родолюбивите предци на днешните търновци.
Каза ми още, че сградата има няколко подземни нива, използвани до последната ниша през една от войните. Тази липса на конкретност се дължи на факта, че не бях включил диктофона си, тъй като удържах на думата си, без разрешение от София да не записвам нищо.
В уречения час бях на линия в кабинета на главния специалист, който ме остави да говоря лично с изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело” Валери Стоянов. Г-н Стоянов, слава Богу, се оказа разбран човек, наясно с поредицата на в. „Българска армия”, и ми разреши да пиша.
Тогава самоотверженият ръководител на ВК – Велико Търново, без да прекъсва работата си, любезно ми предостави разпечатка от принтер, която съдържаше информацията за историята на клуба, публикувана на сайта на Агенцията.
И така, на листа пишеше, че идеята за построяване на сграда за офицерско събрание във Велико Търново се заражда през 1910–1911 г. Балканската война и последвалите я други войни до 1918 г. осуетяват градежа.
Изживяната криза след войните
дава възможност за по-широко обществено и частно строителство.
На листа пишеше още, че възродител на идеята за построяване на военен дом е полковник Рашко Атанасов – началник на Търновския гарнизон през 1926–1927 г. Той предлага да се разиграе голяма парична лотария и средствата от нея да се използват за изграждане на военен дом. Действа пред местните общински власти за предоставяне на земя за строеж.
Основният камък се полага на 24 май 1933 г. в деня на светите апостоли Кирил и Методий. На тържествената церемония присъстват министри, военни части, великотърновското гражданство.
Със специален влак пристигацар Борис III
На мястото, където се полага основният камък (местността Марино поле), е построена арка, окичена с цветя и знамена. Тържеството започва с молебен, отслужен от митрополит Филип. При полагането на основния камък цар Борис III произнася прочувствена реч, която завършва с думите: „Нека този бъдещ дом бъде също и още една от съединителните връзки между офицерството и доблестното търновско гражданство за общокултурна дейност. Пожелавам, щото духът на великаните от епохата на Асеновци да пребъде във войнство и гражданство, а светлата памет на падналите за Отечеството герои да буди винаги и у всички ни чувства на дълг и на все по-възвишена и чиста любов към родината.”
Започва строителството на Военния дом по проект на архитектите Русев и Папазов. За една година строежът е завършен. На 18 ноември 1934 г. Велико Търново осъмва с нова сграда, която сполучливо се вписва в архитектурния му облик.
През годините Военният клуб се превръща в културно средище, отворило вратите си за военнослужещите и гражданите на Велико Търново.
В днешни дни културно-художествената дейност се реализира чрез 5 творчески формации – фолклорен ансамбъл „Търновче“, литературен клуб „Никола Вапцаров“, детско естрадно студио „Румина“, танцов клуб „Търновград“ и женски камерен хор „Търновград“.
Към Военния клуб функционира социална кухня, предоставяща топъл обяд на пенсионирани военнослужещи, ветерани, военноинвалиди и военнопострадали. Изградена е самостоятелна хотелска част, състояща се от
2 апартаментаи 13 стаи
И прочие. Докато си говорим и главният специалист си върши работата, плахо и любезно се опитвам да изкопча някакви по-интересни данни за използването на сградата през войните, за подземните нива, но той още по-любезно отклонява вниманието ми към успехите на Детско-юношески фолклорен ансамбъл „Търновче” при Военен клуб „- Велико Търново, триумфирал на международния фолклорен фестивал в гр. Римини, Италия. А също така и за проведения Нацинален конкурс за млади изпълнители на популярна песен „Сезони“ в Бургас, на който Василена Василева от Детско естрадно студио „Румина” при Военния клуб се класира втора.
Изненадата обаче дойде именно от площад „Майка България”, където в същото време се провеждаше празникът на Великотърновския гарнизон.
„През годините Военният клуб във Велико Търново се налага и утвърждава като културно средище с отворени врати за военнослужещи и граждани. В последните години, както и днес, по ведомствени, обективни и субективни причини, основната идея на създателите на тази емблематична сграда постепенно се ограничава, осъществява се под условия, а дори и се прекратява”. Това заяви в словото си о.з. полковник Иван Петров, председател на местния общински съвет на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва. „Имаме едно голямо желание: ВК – Велико Търново, от сграда за генериране на ведомствени и финансови разходи и приходи да се превърне в средище на обществен живот, в което се ражда и разпространяват българската и световната култура, сграда, в която военнослужещите да влизат и ползват не под условия”, каза още полковник Петров и изрази надеждата, че следващата година празникът на гарнизона ще се чества в сградата на Военния клуб.
Тръгнах си със смесени чувства от Велико Търново. Някак доволен обаче, съвсем като военен репортер, събрал интересни данни от сражението между две незнайно защо враждуващи армии.
