– Ген. Симеонов, какви промени в отбраната предвиждат числата в бюджета за отбрана за 2018 г.?
– Много пъти съм казвал, че проблемите не са от вчера и че хроничният недостиг на финансови средства през годините нанесе голям ущърб на армията ни. И това, че сега бюджетът ще се увеличи, включително със 100 млн. лв. за по-високо заплащане на военнослужещите, е временно спасяване на нещата по отношение на личния състав. Голямата беда е, че когато България влезе в НАТО, политиците ни обещават бюджет за Българската армия от 2,6% от БВП. Това не само не се случи, но и той постепенно беше намаляван през годините, като през 2009-а беше “скъсен” с 48%… И грешка на политиците беше очакването, че като членове на Алианса той ще ни пази и че от военния бюджет може “да се спестява”. Това доведе лошите резултати. А вече бяха сключени договори за нова техника – за вертолетите “Кугър” и “Пантер”, за “Спартан” и за джипове “Мерцедес”. И отделяйки средствата за разплащане по тези договори, които пари бяха част от бюджета, а не целеви, оставаха минимални средства за всичко останало в системата на отбрана. И на всеки вид въоръжени сили се наложи икономия.
– Кажете направо, че политиците са свили отбранителния бюджет като шагренова кожа.
– Това вие го казвате, но истината е, че останалите малко средства налагаха на състава какви ли не ограничения. Затова се използваха всички резерви в складовете – от части, горива, консумативи за текущи нужди, но в един момент те свършиха. Трябваше наново да се попълват складовете, но на командирите се наложи да намалят броя на ученията и това удари по оперативната подготовка на личния състав. В този период бях началник на отбраната и нашата цел, на командирите, беше максимално да концентрираме усилия и средства, където България имаше международни ангажименти. За да се оборудват контингентите и да си изпълним задълженията. Обратното щеше да удари имиджа на държавата ни, на Българската армия в НАТО. С чест днес ви казвам, че командирите и целият личен състав се справиха при подготовката за мисии на контингентите ни, при сертификацията на батальонните бойни групи въпреки недостига на акумулатори, на гуми. И в Комисията по отбрана разговаряме по тези въпроси. Но що се отнася до бюджета, добре е, че се дават допълнително пари за мотивирането на военнослужещите с по-високо заплащане на труда им, защото ситуацията вече е крещяща. И са нужни кардинални мерки да се спре отливът от армията и да се повиши интересът към нея. Но да сме реалисти и да си кажем, че натрупаните през годините проблеми няма да се решат с еднократно отпускане на 100 млн. лв. Това е първата положителна стъпка в тази посока. Но в следващите години тези средства трябва да са много повече. И това да е дългосрочна политика за личния състав, та хората да са мотивирани да служат в армията и да са сигурни за кариерата си. Защото, когато военният получава задача за мисия, няма извинени отсъствия – нито по домашни, нито по други причини. И е на разположение на службата си 24 часа. Но срещу това трябва да получава сигурност чрез достойно заплащане – за него самия, а значи и за семейството му.
– Все пак какво очаквате да се промени в системата с този бюджет?
– Този бюджет е недостатъчен и прекрасно разбирам, че с него не могат да се решат всички проблеми. Напротив, това е наистина първата стъпка в положителна насока, за да може и военнослужещите да усетят, че нещо реално вече се прави за тях. Надявам се и да се увеличи базата от 380 лв. за образуване на минималното заплащане на военнослужещите. Разбирам, че предложеният от МС бюджет отразява възможностите на страната. Но нека тригодишната финансова рамка предвиди увеличение на средствата за отбрана и в следващите години. За да не се забавят и модернизационните проекти, какъвто е и този за новия боен самолет. Но преди всичко е важно да помислим за хората в системата, защото пределът е дошъл. Както пределът за летците в авиобазата в Граф Игнатиево… И както военнослужещите във ВВС, така и във ВМС, и в СВ имат необходимост да се убедят, че има отношение към тях и труда им. След като години наред поредните реформи се изразяваха главно в съкращения на личния състав, заради което армията ни стигна до критични стойности в броя на личния състав.
– От какъв самолет се нуждаят нашите ВВС и нашата отбрана?
– Кратко казано, Комисията на базата на опита ни през годините е изработила критериите за такъв самолет. За нов самолет се говореше още от времето на предшественика ми ген. Георгиев като командващ ВВС. След мен поста зае ген. Попов, а след него и ген. Радев, днес президент, сега начело на авиацията е ген. Стойков и сагата с новия изтребител продължава почти 15 г. През годините информацията и опитът се натрупваха и се обобщаваха. Но на ВВС й е необходим не самолет само за Еър полисинг, а нов многоцелеви самолет, който да съчетае възможностите и качествата на изтребител, на ударен самолет по земни и морски цели, на възможности за разузнаване, вкл. радиотехническо, и да действа във всички направления за поддръжка на СВ и на ВМС. И според мен да бъде нов като производство самолет, защото вложените за него средства ще дадат и възможност за по-дълго експлоатиране. А нов самолет, излязъл от завода, означава и модернизиран, т.е. той не е морално остарял, и без да е последно поколение. Разсрочено плащане във времето на такъв самолет ще излезе по-евтино, отколкото придобиване на самолет с възможности “на парче” – първо, само за Еър полисинг, а чак “някога” – и със закупуване на допълнително въоръжение – и придобиване на възможности на многоцелеви. Това означава заделяне на още толкова пари от бюджета и илюзия за “спестяване”. Нов самолет ще излезе по-евтино на държавата. Иначе със СТЕЛТ разполагат САЩ и Русия…
– А реално кога бихме могли да сключим такъв договор?
– Зависи кога ще получим отговора от фирмите, но е реално да го направим следващата година. Но ако го заявяваме отговорно пред пилотите – все пак не по-рано от 6 месеца според мен. А след подписването му най-оптимистичният срок за получаване на самолета е от 1,5–2 г. После вече започва цикълът на обучението на пилотите, на техническия състав за 0,5–1 г. в зависимост от това, къде се обучават. Усвояването на един съвременен самолет не означава само да се научиш да излиташ и да кацаш, а да използваш пълните му възможности и при всякакви условия.
– Но целево отпуснатите средства са за модернизация на ВВС и на ВМС – за боен самолет и за патрулиращ кораб, а за СВ?
– По принцип е добре трите модернизационни проекта да вървят заедно, обаче реално няма да е възможно то да се случи в едно и също време. Но трябва да се случат по принцип, макар и да се разминат с месеци във времето.
– А ще защитим ли националния си интерес за дивидент за икономиката си по тези проекти, от какво да не отстъпваме?
– Трябва да имаме ясна политика и да се помни, че националната сигурност и отбраната струват пари. А не със занижен бюджет да се очаква армията да изпълява досегашните си задължения. Второ, да се помни, че армията има вече нови отговорности – по границата и в неутрализирането на тероризма. Това означава и адекватни финансови средства за нея и да не се разчита инерционно, че армията “всичко може”, защото възможностите откъм ресурси са изчерпани. А за да е боеспособна, тя трябва да е осигурена. Още в Уелс преди 2 г. на срещата на върха на НАТО се реши военните бюджети на държавите членки да е поне 2%. Една от страните с такъв бюджет е Гърция, която излиза от кризата и си закупи бойна техника и армията й е в състав над сто хиляди. Докато ние към 2024-а ще достигнем 2% бюджет за отбрана… В съседна Румъния президентът заяви, че също се предвижда през следващата година да имат 2% за отбрана, а им предстои след закупените 12 самолета Ф-16 на старо да закупят 36, но нови. Това са две съседни страни, също членки на Алианса. Трябва да търсим пари за модернизация на армията, за да се развива тя, като успоредно с това повишим и контрола върху разходването на средствата. А ограниченията намаляват и броя на ученията. Но наистина всяко нещо си има предел и трябва да се мисли повече за хората. Считам, че в нашата военна промишленост има големи резерви, които да се използват при модернизацията на Българската армия.
– Първо – да закупим нов самолет, или първо – да ремонтираме наличната техника?
– Ако говорим за авиацията, тези две неща трябва да вървят паралелно. Защото ремонтът на самолетите ни Миг-29 е задължителен, за да си изпълним задачите по Еър полисинг, една от мисиите на НАТО в мирно време. Но по-важно е, че с МиГ пилотите тренират, а това е прекрасен самолет. Той може да се ремонтира, за да се удължи максимално зададеният му живот, без да се модернизира. Някои казват, че трябва да ограничим зависимостта от Русия и да се ориентираме към западна техника от страни, членове на НАТО. Да напомним обаче практичността на съюзниците ни като Полша, Словакия, Чехия, които експлоатират руска летателна техника… Трябва да имаме отговорност към данъкоплатците ни за тези самолети МиГ, защото за тази руска техника са давани пари. И трява да се изстиска всичко от жизнения й цикъл. И най-богатите държави не си позволяват в едно и също време да подновят цялата си отбранителна техника. И трябва да се търси разумен баланс. Но ако не се подходи конструктивно и стратегически разумно и не вървят двете неща в авиацията ни паралелно, в един момент да се окаже, че новите самолети и да дойдат, на тях да няма кой да се обучава… И второ, новите самолети да не стоят като скъпи играчки, а пилотите да извършват своя нальот на тях. Това се отнася и за модернизационните проекти на СВ, и на флота. И смятам, че може паралелно да се извършва и ремонт, и закупуване на нова техника. Всичко е въпрос на разчети и на стратегическо мислене. В този смисъл Бюджет`2018 спасява положението поне личният състав да получи някакво удовлетворение.
