Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

Къде почиват героите на България днес?

[post-views]

davПризнаваме си още в началото, че когато решихме да пишем за гробовете на Централните софийски гробища на известните ни пълководци – емблематичните ни генерали, си мислехме, че това ще е една публикация за това, как никой не се грижи за изоставените и обругани паметни места, как те са забравени и потънали в тинята на историята ни, затрупани с есенните листа на липсата на национална памет. Уви, не се получи така и слава Богу!

Един следобеден оглед на местата за вечен покой на едни от най-изявените военни пълководци в навечерието на Мъжка задушница показа, че всъщност националната ни памет не само е жива, но и че героите не са забравени, че гробовете им са напълно съхранени, поддържани и са място за поклонение, което не е обругано. Е, има, разбира се, и малки изключения, но те са повече за контраст, отколкото да са сами за себе си показателни.

Съвършено случайно попадаме на Паметника на загиналите в Сръбско-българската война. Той е изправен, очевидно не се нуждае от поддръжка, но проблемът е, че точно пред него е израснало дърво, което почти го закрива напълно. Толкова ли няма да се намери някой, дори и от поддръжката на Централния гробищен парк, който поне да отреже това дърво, което е точно пред лицето на паметника?dav

Иначе това, което на пръв поглед прави силно впечатление, е, че паметниците и гробните пространства на генералите от далечното ни минало са сякаш по-поддържани от тези на по-съвременните ни военни.

Може би все пак някой, който и да е той, се грижи за паметта ни като нация, поддържайки поне на емблематичните ни пълководци паметните места. Разбира се, в крайна сметка всичко опира и до семейни традиции. Все пак семейството понякога е това, което трябва на първо място да поддържа тези паметници, не само заради известността на своя сродник,  колкото и заради факта, че това е член на тяхната родова общност.

Разбира се, държавата също трябва да има отговорност, особено към заслужилите имена на прославили се генерали, а и офицери, че и войници, защо не, защото такива имена трябва да се помнят. Паметта обаче започва от топоса, от мястото, където е вечният покой на героите. Ако то е изоставено, поругано, неподдържано, няма как да искаме и да очакваме паметта ни да се опреснява сама, трябва и ние да положим усилия, като преди това извършим чисто физическата работа – да разчистим забравата от тези гробове, когато такава има. 

А всъщност не се изисква и кой знае колко от нас, достатъчно е да се интересуваме, да четем и да търсим информация, което днес, в условията на информационно изобилие в интернет, не е никак сложно и трудно.

Първият български генерал е погребван два пъти

davПървият български генерал Сава Муткуров е бил погребван цели два пъти. Първият път е в двора на храм.

Църквата „Свети Спас“, или „Възнесение Господне“, е православен български средновековен храм, чиито останки днес са в центъра на София, до пл. „Св. Неделя“ в сутерена на „Булбанк“. През Възраждането и след Освобождението е разширен и заедно със „Света Неделя“ са били най-големите църкви в града. Именно тук в двора са били погребани първият български генерал Сава Муткуров, Авксентий Пелагонийски, родителите на Иван Денкоглу и др. В оцелялата след бомбардировките старинна половина на храма продължават да се извършва богослужения до началото на строежа на бившата Външнотърговска банка в началото на 1980-те години, когато е унищожена и оцелялата част. Bграденият средновековен храм е съхранен в сутерена на банката. Проектантът арх. Роменски му осигурява експониране и самостоятелен вход откъм улицата (днес бул. „Тодор Александров“), но днес достъпът до храма – паметник на културата и историята, е затворен.

Сава Муткуров е български и руски офицер – генерал-майор от пехотата, политик – регент на Княжество България (1886–1887 г.) и военен министър (1887–1891 г.) в правителството на Стефан Стамболов. Той е първият български офицер, получил орден „За храброст“ – I ст., и първият български офицер с генералско звание.

След като църквата „Свети Спас“, или „Възнесение Господне“, е разрушена, гробът на Сава Муткуров се пренася в Централните софийски гробища, където е и до днес. Първоначално той е изоставен. Дори има снимки как целият е обрасъл в треви и храсталаци, но днес гробът е открит и почистен, макар и паметникът да е леко наклонен на една страна, все пак той е видим, личи си, че е поддържан и е истинско място за поклонение пред героя.

 

 „Обезглавеният“ полковник

davГробът на полковник Димитър Сиромахов е един от малкото, които са обругани. Той е поддържан, очевидно се грижат за вида му, защото буквите на паметника са напълно възстановени и те гласят: „Полковник Димитър А. Сиромахов от Инженерните войски. Роден на 21 октомври 1867 г. в гр. Кюстендил, загинал за отечеството си при с. Заваля (Румъния), във всесветската война на 1 декември 1916 г. Тялото е пренесено и погребано тук през март 1917 г.“.

Дотук добре, само дето на паметника е поставен бюст на героичния полковник, който обаче е буквално обезглавен. Главата, която е метална и вeроятно има някаква стойност като вторична суровина, е откъртена от някой, за когото историята и паметта нямат особено значение.

Ето това е пример как се погазва историята и как честта и достойнството на един български офицер са обругани.

Logo_of_Ministry_of_Defense_of_Bulgaria.svg

Венцислав Жеков

Най-ново

Виж още

Избрани