Бисерка Бенишева е дългогодишен кариерен дипломат. Била е директор на дирекция „Европейски съюз” в Министерството на външните работи, както и член на основния преговарящ екип за присъединяването на България към ЕС (1997–2001). В периода 2004–2007 е посланик в Ирландия, а от 2012 до 2016 – в Унгария. Експерт е в областта на европейската интеграция.
По своите разходи за военни цели страните от Европа, взети заедно, заемат второ място в света. При все това, Европа все още изостава спрямо САЩ и страда от неефективно изразходване на средства поради дублиране, липса на оперативна съвместимост и технологични разминавания. Нещо повече, през последните години бюджетите за отбрана в Европа се свиват, докато други световни сили (Китай, Русия и Саудитска Арабия) модернизират отбраната си с безпрецедентни темпове.
По данни на Международния институт за стратегически изследвания между 2005 и 2015 г. изразходваните средства за отбрана в ЕС са отбелязали спад от 11 %, за да достигнат
обща сума от200 милиарда евро
През 2015 г. делът на разходите за отбрана в рамките на БВП също се е понижил до рекордно ниското ниво от 1,4 %. В реално изражение в периода 2005–2015 г. бюджетите за отбрана в ЕС бележат спад от 2 млрд. евро годишно, а през последните две години започват леко да се покачват. Към днешна дата заложената от НАТО по време на срещата на високо равнище в Уелс от 2014 г. цел за 2-процентен дял от БВП на разходите за отбрана е достигната само от 4 от общо 28 държави членки, а именно: Естония, Гърция, Полша и Обединеното кралство.
За сравнение, през 2015 г. инвестициите на САЩ надвишават почти два пъти общия размер на разходите за отбрана на държавите — членки на ЕС. Китай е увеличил със 150 % бюджета си за отбрана през последното десетилетие, а за 2017 се очаква ново увеличение от 7 %. През 2015 г. Русия инвестира в отбраната 5,4 % от своя БВП.
Същевременно получените отбранителни способности в сравнение с израходваните средства са недостатъчни поради фрагментираност на индустриите и пазарите в Европа, което води до проблеми в оперативната съвместимост.
В отговор на предизвикателствата по изграждането на оперативни способности в края на 2016 г. ЕК предложи на държавите – членки на ЕС, Европейски план за действие в областта на отбраната. Без устойчиви инвестиции в тази сфера европейската индустрия рискува да не достигне до технологичното ниво, необходимо за изграждане на следващото поколение критични отбранителни способности. В крайна сметка това ще се отрази на
стратегическата автономност на ЕС
и на способността му да действа като гарант на сигурност, както и на способността му да действа съвместно с партньори. Този план за действие е тясно свързан с Плана за изпълнение на Глобалната стратегия в областта на сигурността и отбраната, както и със Съвместната декларация на ЕС и НАТО, подписана от председателя на Европейския съвет, председателя на Комисията и генералния секретар на НАТО във Варшава през юли 2016 г.
Глобалната стратегия идентифицира приоритетни области, в които Европа трябва да инвестира и да развие подход на сътрудничество, включително способности за осигуряване на кибер и морска сигурност. Чрез Съвместната декларация двете организации очертаха области на засилване на сътрудничеството предвид общите предизвикателства на изток и на юг, включително противодействие на хибридните заплахи, изграждане на отбранителен капацитет, кибер отбрана, морска сигурност. Действията, предложени в Европейския план за действие в областта на отбраната, следва да доведат до по-силен Европейски съюз за отбрана и в крайна сметка до по-силен НАТО.
През последните години бяха предприети няколко инициативи за сектора на европейската отбранителна промишленост. Въпреки това не е преодолян проблемът за ниво и качество на инвестициите в разработването и доставянето на бъдещи способности. Държавите членки не си сътрудничат в достатъчна степен, като над 80% от поръчките и повече от 90% от дейностите в сферата на научните изследвания и технологиите се осъществяват на национално равнище.
Степента на фрагментираност
продължава да бъде висока — различните оръжейни системи в Европа са 178 на брой спрямо 30 в Съединените щати. Слабата координация при планирането на отбраната води до неефикасно изразходване на парите на данъкоплатците, ненужно дублиране и неоптимална способност за разгръщане на отбранителните сили. Равнището на разходите за отбрана в отделните държави членки е много различно. За да се стигне до общи отбранителни способности, е нужна повече солидарност, включително чрез участието на бюджета на ЕС.
Засилената координация на инвестициите на държавите членки по време на целия промишлен цикъл е от решаващо значение, като се започне от научноизследователската дейност и разработката на прототипи и се стигне до придобиването на отбранителни способности.
В отговор на констатациите за целия спектър на отбранителната промишленост и в изпълнение на плана за действие се предлагат нови инструменти с участието на бюджета на ЕС :
. Европейска програма за промишлено развитие в областта на отбраната за периода 1 януари 2019 г.—31 декември 2020 г. с бюджет от 500 млн. евро. Програмата, която следва да бъде приета в началото на 2018 г., т.е. абсолютна необходимост по време на Българското председателство на Съвета на ЕС, за да се приложи от началото на 2019 г. има за цел да окаже финансова подкрепа на етапа на разработване.
. Европейският фонд за отбрана с два компонента : „научни изследвания“ и „способности“.
Компонент „научни изследвания“ е с прогнозен бюджет от около 500 млн. евро годишно. Предложението за тази програма за научни изследвания в областта на отбраната ще бъде внесено през 2018 г., така че на 1 януари 2021 г. програмата да може вече да бъде в действие.
Компонент „способности“
има за цел да постигне референтната сума от 5 млрд. евро годишно в средносрочен план за подкрепа на съвместната разработка и съвместното придобиване на ключови отбранителни способности. Въпреки че приносът за компонент „способности“ ще бъде предимно от държавите членки, бюджетът на ЕС ще насърчава сътрудничеството в областта на отбраната, като намалява риска в по-ранните етапи на цикъла на промишлената разработка. Приносът, предоставян чрез Програмата за промишлено развитие в областта на отбраната, ще подпомогне конкурентоспособността на европейската отбранителна промишленост. Изискването да бъде поет ангажимент за съвместно финансиране за по-нататъшното разработване и за закупуването на крайния продукт или технология от държавите членки цели да насочи финансирането и инвестициите от ЕС към жизнеспособни проекти в приоритетните области.
Европейският фонд за отбрана има за цел да осигури нужните стимули на всеки етап от промишления цикъл. Затова основният критерий за неговия успех ще бъде значителното увеличаване на дела на съвместните проекти в областта на отбраната от общите разходи за отбрана. Това ще бъде шанс и за българската военна индустрия.
