Сред българските документалисти Адела Пеева заема особено място с двата си филма „Чия е тази песен?” и „Развод по албански” – номинирани от Европейската академия и получили международно признание. Сега в Киномания идва новата й премиера – филмът „Да живее България!”. Първата прожекция ще бъде в Нов български университет сред студентите на 21 ноември, а след това на 24 ноември е в „Люмиер” от 20.30 ч. Лентата поставя остро болезнен въпрос: Къде възниква българският национализъм днес и не прераства ли в шовинизъм, който сее семената на бъдеща катастрофа? След този филм обществото ще бъде разделено и дебатът между двете половини ще покаже има ли наченки на гражданско общество у нас, или живеем още с жилавите предразсъдъци на миналото.
Жалонът „Кабаре”
Правих филм за тази България, която ние знаем и не знаем. Филмът ще ви отведе в един паралелен свят. Когато попаднах в него, имах чувството, че не съм в България. Светът на националистите, патриотите, патриотизма – къде е границата? Филмът е сниман в 3 града – Стара Загора, Пловдив и София. Припомнете си емблематичната сцена от филма „Кабаре” – в двора на баварска кръчма момче като ангелче запя лирична, нежна родолюбива песен. Не след дълго всички присъстващи в транс я поеха и в транс обещаха победа на германските дух и нация. Потресаваща сцена, която не само вълнува, но която плаши.
Подобна емоция изпитах заедно с всички зрители втори път в Сараево 2002 г. по време на снимките в моя филм „Чия е тази песен?” Тогава в една от стаите на читалището хорът на едни младежи запя религиозна песен – никога няма да забравя – същата тръпка, която чувствах при сцената от „Кабаре”. Не самата песен а страстта и изпълнението на онези младежи и девойки, между които имаше и деца, пееха за славата на алаха. Всички знаем какво беше станало или какво стана в Босна.
За трети път тази тревога и страх изпитах през цялото време на снимките в „Да живее България!”. Ще останете изненадани къде ще ви отведе този филм – в свят, който не предполагате, че съществува. Не става дума
само за националистите
които знаете и сте виждали по екраните на репортажи. Става дума за друг паралелен свят в нашата държава. Свят, който отива в училищата и вади оттам децата. Свят, за който трябва да помислим кой го е създал. Кой има принос за това – учители, родители, интелектуалци, местно управление? По време на снимките имах чувството, че става нещо опасно нередно. В училищата слушах децата да пеят родолюбиви песни, а след това някои от тях участваха в шествия с националистически възгласи. Тревога усещах в читалищата, по площадите – играеха се хора, а вечерта младежите огласяваха пак националистически възгласи. Снимах 3 години филма. 3 години следях момчета, младежи от София, Стара Загора и Пловдив – с подчертано патриотично чувство – определят себе си като патриоти и по-често като националисти. Проблемът е, че няма коректив. Съпровождани са от безразличието или нескрита подкрепа на възрастните около тях. Без коректив расте поколение, обхванато от националистични, шовинистически идеи. Ние не познаваме тези млади хора: кои са, какви са, какво мислят, какво правят? За първи път аз имах достъп до тях и съм им дала думата. И процесът завършва до
София – с Луков марш
и националистически интернационал. Там присъстват младежи и от Стара Загора, но и немски националисти, шведски – и там виждаме вече какво става и в Европа.
Как и кога започва – аз го казвам обучение, но по-благо е „осъзнаване” на патриотизъм и национализъм, кой спомага и защо става. Гледайте филма, докато още можете да го гледате. След кино „Люмиер” ще има още 3 прожекции. И по това, колко и как ще бъде разделено обществото, ще стане барометър докъде сме стигнали като гражданско общество и колко сме пораснали и колко още имаме да се развиваме. Да живее България!
