Ситуацията на Корейския полуостров извади темата за ядрените опити на преден план. За броени седмици военни експерти и специалисти по международни отношения трябваше бързо да предложат аргументирано решение на световните лидери по отношение на контрола и санкциите при разработване и изпитване на ядрено оръжие в разрез с ограниченията, приети и установени с международни актове. Това обаче до момента очевидно не се случва. След като светът логично и основателно осъди поведението на Северна Корея, дойде ред за намиране на действително решение на възникналия проблем. Точно от този момент нататък нещата сякаш забуксуваха. Няма съмнение, че множество стратегически институти и мозъчни тръстове най-вече в САЩ са ангажирани с търсенето на решение, но въпреки това времето тече, а иновативни идеи няма. Това принуди световния естаблишмънт да прибегне до познатите санкциониращи механизми, насочени в търговска и икономическа посока. Не че подобен подход е безсмислен, но за да бъде достатъчно ефективен, трябва да бъде надграден. Икономическите санкции вършат работа в средносрочен и дългосрочен план. В случая със Северна Корея това не е достатъчно, защото страната във всеки един момент е способна да предизвика максимално напрежение и дори да премине допустимите граници, които международната общност може да понесе.
Освен това Северна Корея съвсем не е единственият недемократичен режим в света, има и други, относно които съществува потенциална възможност в един момент да започнат разработване и изпитание на ядрено оръжие. Може би приближаваме времето, когато ще се окаже необходимо нормите в международното право, насочени срещу ядрените опити, да бъдат развити и приведени в унисон със състоянието на системата на международните отношения, която показва трайна тенденция към преход от либерализъм към реализъм.
До момента можем да разделим историята на ядрените оръжия на две основни части от гледна точка на тяхното значение за международните отношения и международната сигурност – от Втората световна война до началото на 90-те години и от началото на 90-те до наши дни. Първият период се характеризира спрактически безконтролно разработване на ядрено оръжие.
(въпреки договора от 01.07.1968 г., забраняващ на държавите с ядрени технологии да ги предоставят на други страни) и то се превръща във възпиращ фактор в условията на двуполюсния свят. Роберт Опенхаймер, един от създаделите на американската атомна бомба, казва: „Говорим за ситуация, в която всяка от двете велики сили има възможност да унищожи цивилизацията и живота на другата, но рискувайки своите. Може да оприличим ситуацията с два скорпиона в бутилка. Всеки един може да ухапе другия смъртоносно, но само с риск за собствения си живот.”
Андрей Сахаров, водеща фигура в съветската ядрена програма, вижда нещата по подобен начин: „Помогнахме ли ние заедно с американците за запазването на мира? Трета световна война не избухна и може би равновесието на страха и опасността от взаимно унищожение са сред важните причини за това”, пише той в спомените си.
Шест от страните, притежаващи атомни и водородни бомби, извършват своите първи ядрени изпитания в годините между 1945 и 1974. Пакистан прави това през 1998 г., преди да стигнем до опитите на Северна Корея през последните години. От 1945 до 1998 г. общият брой на извършените ядрени опити надхвърля 2400.
След края на Студената война всичко коренно се променя. Всъщност едва тогава договорът от 01.07.1968 г. започва да се изпълва с реално съдържание. Към 2004 г. той е подписан от 170 държави, сред които е и Северна Корея, очевидно процесът не е необратим.
Определено обаче можем да смятаме, че в глобален план ролята на ядреното въоръжение като възпиращ фактор е отпаднала, но това не е валидно за регионалните отношения в някои части на света. Например Индия и Пакистан са две страни с принципно проблемни отношения и двете имат ядрени бомби, което осигурява равновесие помежду им и спомага за запазването на мира. През 1996 г. Украйна, Беларус и Казахстан декларират, че не притежават атомно оръжие, и Русия остава правоприемник на СССР в ядрената област. Факт, който към 2014 г. със сигурност е оценен като грешка от украинското държавно ръководство. Възпиращият фактор е загубен и така няма какво да спре размириците в Донбас и анексирането на Крим, ако Русия е взела такова решение.
При хиптезата, в която Южна Корея или Япония имаха ядрено въоръжение, Северна Корея със сигурност щеше да има различно поведение. Естествено, би било напълно недопустимо под какъвто и да е предлог да се позволи на една или друга страна да създава ядрено оръжие или да придобива такова от държавите в ядрения „клуб”. Развитието на нормите в международното право, насочени срещу ядрените опити, преминава през постигането на ясно споразумение между държавите, притежаващи такъв тип оръжие – как точно да се действа срещу страни като Северна Корея, решили самосиндикално да нарушават международната забрана.
Това е трудна за реализиране идея, която дълго ще трябва да узрява в правителствата на седемчленния ядрен „клуб”, но несъмнено ще е от голяма полза за системата на международните отношения и международната сигурност.
В момента Северна Корея определено е „благоприятствана” от нюансите, които има в отношението към нея на САЩ, Русия и Китай. Въпреки че всички те осъждат ядрените опити, всяка една от тези страни пречупва позицията си през недоверието, което изпитва към останалите. САЩ не могат първи да нанесат удар върху Северна Корея, защото това би дало основание на Русия и Китай да определят Америка като агресор. Ким Чен Ун е наясно с това и то обяснява все по-сериозните му опити да предизвиква Доналд Тръмп. Въпреки всичко намаляването на напрежението на Корейския полуостров минава през преговори, макар и без Северна Корея
щом тя не проявява склонност в тази посока. Преодоляването на нюансите в отношението между САЩ, Русия и Китай може да се постигне чрез преговори, а именно това е ключът към намиране на решение за проблема със Северна Корея.
Ако все пак може да се открие нещо положително в крайно негативната ситуация, то е точно това, че усилията за нейното решаване вероятно ще спомогнат за обогатяване на международното право срещу ядрените опити. Притежаването на ядрено въоръжение освен източник на сигурност за съответната страна е и отговорност към собствения народ, както и към всички народи, особено, ако говорим за САЩ и Русия, които са извършили най-много ядрени опити и разполагат с най-много ядрени боеприпаси. Ситуацията със Северна Корея е повод тази отговорност да бъде проявена. Отговорността е важен ресурс в международните отношения и международната сигурност. В случая това е и най-значимият ресурс, който дипломатите могат да се опитат да използват. Ако към него се прибави и разбирането, че усъвършенстването на международното право срещу ядрената заплаха е обективна възможност, то в средносрочен и дългосрочен план опредлено може да се очакват поводи за оптимизъм.
