Информационен център на Министерство на oтбраната

Фотографът на войсковата и космическата ни слава

1
Доайенът на военната журналистика е винаги готов да улови в обектива всеки интересен миг.
С фотоапарат през едното рамо и камера – през другото, той и сега бърза за събития, свързани с армията, военнородолюбивите организации и… Космоса. Независимо че преди дни навърши 85 години, Димитър Бебенов всекидневно доказва, че е верен на призванието си на кино и фотодокументалист, което следва цял живот. Истински доайен на българската военна журналистика, той винаги е там, където е войската, където са военнослужещите – действащи или от запаса и резерва. Защото армията не е само част от биографията му, но и място, в което е израснал като творец, кауза, за която воюва с камера и фотоапарат и днес. Войската и Космосът са основните теми на огромното му и богато фото- и кинотворчество. И въпреки че в напрегнатото му всекидневие няма много свободно време, все пак успя да подреди изложба, която се открива в читалище „Славянска беседа” в столицата днес. „Експозицията включва фотоси по 4 теми. Космонавтика и армия, ама армия, каквато беше. Дейци на културата и музиката в обектива: има писатели като Валери Петров, Леда Милева, художници, поети творци. Третата част е „Памет” – ветераните. И няколко пейзажа”, казва Бебенов. Освен това ще има и снимки от 3–4 предишни негови изложби.

„За вестници снимам от 1952 г. Винаги искам хората да не гледат в обектива, да улуча някакъв миг на състоянието на човека, такива снимки съм избрал. Ненавиждам ретушираните снимки”, признава авторът, който работи като фоторепортер във в. „Българско войнство“. Верен е на творческите си принципи още от ранните си години. Роден е на 2 ноември 1923 г. в никополското село Въбел и като юноша решава, че ще се посвети на фотографията и киното. В казармата служи на торпеден катер, където прожектира филм на екипажа. После е механик прожекционист в Никопол и Плевен. Заедно с режисьора Иван Терзиев основават един от първите любителски киноклубове в България. След свой репортаж за посещението на първия космонавт в света Юрий Гагарин в Плевен на 25 май 1961 г. Бебенов е назначен за щатен кореспондент-оператор на националната телевизия. Ако не бях снимал Гагарин, нямаше да съм оператор и днес, казва фоторепортерът. След това прави снимки на Валентина Терешкова и други космонавти, които посещават страната ни. По-късно започва работа в Киностудията на Българската народна армия. Това са години на интензивни снимки по полигоните, където ври и кипи от войскова динамика, учения, занятия и подготовки. И така – четвърт век. В първите години прави много филми като оператор. Това обаче не се харесва на „старите пушки” в гилдията, които с много салтанати и фасони си заработвали заплатите със… по един филм на година.
Дори се ядосвали на творческия му устрем. Че и заплашвали: „Забраняваме ти да снимаш бързо и хубаво! Ще ти направим големи мръсотии”. В един момент Бебенов направо бил готов да се върне на по-спокойно място в Плевен.

5
Космонавтите Георги Иванов и Николай Рукавишников са едни от главните герои на филмите и снимките на Димитър Бебенов.
При една годишна категоризация обаче комисията, в която влизали имена като Бинка Желязкова, Захари Жандов и Яко Молхов, решила кардинално въпроса. „Яко Молхов каза: колеги оператори – вижте неговите (на Бебенов – б. р.) филми. Препоръчвам ви да снимате така”, спомня си киноветеранът. Оттогава – край! „Колегиалните” номера спрели. Нещо повече. Главният редактор и главният режисьор започнали да канят Бебенов сам да си избира темите. И той се насочил към авиацията.
Започва да снима предимно авиаторски филми. Така се появяват лентите „Полет”, „Птицата”, „Първенците”, „В небето няма нищо измислено” и др. По-късно Бебенов насочва камерата си и към подготовката на българските космонавти. „Космическата тема за мен беше нещо изненадващо. Един ден ме вика началникът на киностудията и ми казва: Ти си определен за оператор, много е тайно, имената не са известни, материалът ще се предава в секретна секция, започва подготовката на космонавти”. Скоро след това Бебенов присъства на първите срещи на кандидатите, когато те са 30–35 души. Скоро от тях остават 5–6, а по-късно – само най-подготвените двама. Така започва неговата космическа вахта зад камерата. Снима подготовката, родните места на българските кандидати, посещава Звездното градче край Москва. Подготвя общо 7 филма за първите ни космонавти Георги Иванов и Александър Александров.

6В МНО оценяват високо репортажното му снимане. Започват да го включват и в делегациите при посещения в чужбина. Неговите филми и снимки стават истинска хроника на военните международни контакти на България с други страни. Няма делегация с министъра на Народната отбрана армейски генерал Добри Джуров начело, в която да не е включен и Бебенов. Деветнайсет държави съм обиколил така, спомня си киноветеранът. Наред с това Бебенов прави културния шедьовър „Край Сена”, за изявите на гвардейския ни оркестър в Париж. Филмът получава адмирациите на публиката и награди дори 15–20 години след създаването си. Признанието за качествата на неговите кино- и фотоизяви нараства. Филмите му печелят награди от наши и международни конкурси. Снимките му намират място из пресата. Негов фотос краси дори корицата на съветското списание „Огоньок”. Снима и няколко игрални филма. Главен оператор е на „Залутан по пътя” с Григор Вачков в главната роля. Изявява се при снимките на филмите за 1300-годишнината на България. Той е част от екипа оператори на „Хан Аспарух”, „Денят на владетеля” и др.   

7
на воени учения операторът е в стихията си.
Един път, беше 1981 или 1982-ра, ме вика спецът в редакцията и пита: Този филм – „Физическа и психическа закалка на матросите”, кой го прати на фестивала на НАТО във Версай, Франция. Викам: Не съм пращал никакъв филм! Филмът е награден, пиши обяснения казва спецът. Нищо няма да пиша, отговарям. „Оказа се, че нашият аташе имал филма и го дал на фестивала да го видят извън конкурсната програма. Обаче онези, като го гледали, го включили в конкурса и дори го наградили. А на мен ми искат обяснения…”, спомня си с усмивка Бебенов. И отново хваща фотоапарата, за да хукне на събитие. Защото новият брой на „Българско войнство” вече „чука на вратата”. И очаква неговите снимки.

 

Виж Още

БЪДИ ВОЙНИК

Последни Новини

Вестник Българска Армия

Руслан Мъйнов – Драва

Архив

Scroll to Top