В октомврийско-ноемврийския бульон от премиери столичните театри предлагат букет от автори – от Горки и Камю в Народния до Вирипаев в „Малък театър зад канала” и Дарио Фо в Сатирата. Но режисьорът проф. д-р Здравко Митков за втори сезон проявява пристрастност към двама съвременни френски драматурзи, родени в една година – 1971-ва, които по Илф и Петров си пишат текстовете в тандем. Това са парижаните Александър дьо ла Пателиер и Матийо Делапорт. След спектакъла „Името” с награда „Икар” за най-добро представление за 2017-а година по-късно той поставя втората пиеса на авторите – „Прощална вечеря”, и пак в Сатиричния. Актьорският състав е същият – Михаил Билалов и Николай Урумов, само Ана Вълчанова „дели” ролята си с Диана Досева, знак, че спектакълът е копродукция с пазарджишкия театър „Константин Величков”.
Авторите пишат за неща, които познават – за човешките отношения, за приятелството. В полутонове, за моментите на изчерпване. И, оказва се, не и защото се е изчерпало реално, а защото е банализирано от всекидневните битовизми, от семейно-обществени задължения. И за да си спестят повече часове за СПВ (свободно от приятели време). И в искрен порив да не размиват добрите спомени семейство Пиер и Клотилд Льокьор спретват елегантна прощална вечеря на стария си и сърдечен приятел Антоан (Урумов). Антоан обаче не знае, че тя е последна… Репликата на Пиер (Билалов) е „Иска ми се да мога пак да бъда изненадан от приятелите си. Искам да чувствам заплахата, че мога да загубя приятелите си“.
Пиесата е за дълбоките, съдбовните приятелски чувства. Не си даваш сметка колко си се сраснал, не ги забелязваш, потънал в уютното и задоволено всекидневие. Авторите не пишат за идеи, за война и власт, а за онзи хоросан, който слепва парчетата на живота ни и внася смисъл в него, за общуването и „най-горното ре” в него – приятелството.
Ако си гледал първо „Името”, имаш усещането, че ”Прощална вечеря” е част от театрален сериал. Това усещане е търсил и режисьорът – дава полуобещание, че ако и третата, вече написана, пиеса на драматурзите го докосне, ще го продължи. И актьорският състав е набрал скорост. Случайно или нарочно, вече е оформен театрален тандем Билалов–Урумов. И дали заради по-сложните обрати в отношенията на героите им, в „Прощална вечеря” играят на един дъх. И те, и Ана Вълчанова са наистина в „олимпийска форма”. Тези дни Лилия Абаджиева беше поредният режисьор, който свали шапка на актьорската ни гилдия с думите „имаме гениални актьори”. Е, в този спектакъл има и интелигентен хумор, и нормалност, и топли човешки отношения. И както казваше в един филм гласът зад кадър – и много „факти за размишление” как живеем.
