Пламен Димитров
В нощния влак от Баку за Тбилиси пътувах за пръв път преди 10 години. С купения предварително билет влязох във вагона, но в купето заварих четири грузинки – куфарни търговки, които твърдяха, че са настанени там от шафнера и няма да се преместят. Настоях, че все пак билетът ми е за това купе, на което те в един глас възкликнаха с изумление: „У вас эсть билет!?“ След малко дойде самият шафнер и с виновно изражение им каза: „Да, той наистина има билет, трябва да ви преместя“. Оказа се, че в целия влак аз бях, комай единственият пътник с билет, всички други даваха пари на ръка на шафнера и той ги настаняваше. През миналата година отново пътувах по същия маршрут и видях, че ситуацията е доста по-различна – повечето пасажери си имаха билети, влакът беше сравнително нов и чист. Все така обаче се чакаше с часове на границата.
От миналата седмица пътуването с влак от Баку вече може да завърши не в Тбилиси, а в турския град Карс. Реализиран бе замисленият още в края на миналия век проект за
транскавказка железница
която да свърже Каспийско море с Турция. Откриването на новия транспортен коридор се състоя в азербайджанското пристанище Алят със зрелищна церемония, в която взеха участие президентите на Турция Реджеп Тайип Ердоган и на Азербайджан Илхам Алиев заедно със своята съпруга Мехрибан Алиева, която е и първи вицепрезидент на страната, и премиерите на Грузия, Казахстан и Узбекистан.
Маршрутът на новата железопътна линия съвпада с част от трасето на средновековния Път на коприната. За туристите това е връзка между града на нефта и черния хайвер Баку, винената и кулинарната столица на Кавказ Тбилиси и старинния Карс – мястото, където се разгръща действието в една от най-романтичните истории, разказани от Нобеловия лауреат Орхан Памук – романа „Сняг”. Трите града имат и общо историческо минало – между 1878 и 1918 г. те са били в границите на Руската империя.
Строителството на жп линията Баку–Тбилиси–Карс започва още през 2007 г. Още в самото начало то се натъква на сериозни финансови пречки. Поради това пусковият срок на обекта е отлаган многократно. Проблеми изпитва най-вече Грузия, която е най-малка и най-бедна от трите държави по трасето на линията. Като двигател на проекта Азербайджан й се притича на помощ и на два транша отпуска на грузинците заем от 775 млн. долара с много ниска лихва. Данните за инвестициите в новия железен път са противоречиви, но при всички случаи става въпрос за сума над 1 млрд. долара, а според някои източници дори за 2 млрд. Международните финансови институции отказват финансиране с мотива, че е по-рационално да се използва съществуващата още от съветско време жп връзка между Карс и Тбилиси, която минава през Армения. Това обаче е абсолютно неприемливо от геополитическа гледна точка за Азербайджан и Турция, защото арменците продължават да окупират около една пета от азербайджанската територия и Баку и Ереван на практика са в състояние на война. Поради това от 1993 г. Армения се намира в политическа и транспортна блокада от своите съседи Азербайджан и Турция. Оттогава жп линията от Карс към арменския град Гюмри не е използвана и вероятно е в отчайващо техническо състояние.
Цялата линия е 826 км
от които 504 км на азербайджанска територия. Изцяло новоизграден е участъкът от грузинския град Ахалкалаки до Карс (105 км), докато останалата част от трасето е модернизирана, така че влаковете да могат за развиват до 120 км/ч. На турско-грузинската граница влакът ще минава през 4,5-километров тунел.
Пътническите влакове ще потеглят от Баку за Карс в началото на следващата година. Обстановката в тях навярно ще бъде доста по-луксозна от тази, в която аз пътувах през 2007 г., защото Азербайджан вече е закупил 30 швейцарски спални вагона и 10 нови локомотива от Франция. Но все пак икономическата логика на този проект се базира главно на превоза на товари, а не на пътници. На първо място новата жп линия ще интензифицира икономическите връзки между Азербайджан, Грузия и Турция. Турските стоки отдавна присъстват на пазарите на съседните страни, но сега транспортирането им ще бъде по-евтино. От своя страна
Но жп линията Баку–Тбилиси–Карс никога няма да се изплати, ако разчита само на търговията между Азербайджан, Грузия и Турция. Смисълът на този проект е да свърже Азия с Европа и да бъде мост за потоците от стоки, идващи от Китай и Централна Азия към Европа, и обратно. По трасето Баку–Тбилиси–Карс се очаква да минават казахстанска пшеница, туркменистански нефтопродукти и узбекски плодове на път за Турция и Европа. В този смисъл присъствието на казахстанския и узбекистанския премиери на откриването на новия жп път никак не бе случайно. Символичен е и фактът, че първата влакова композиция, потеглила от Баку и достигнала турското средиземноморско пристанище Мерсин през Карс, превозваше 3200 т казахстанско зърно.
Големите надежди за жп линията Баку–Тбилиси–Карс обаче са свързани с
китайските стоки
Сега Китай търгува с Европа главно по море, като товарите пътуват поне 45 дни. Преминаването по най-краткия път от китайската граница през Казахстан, Каспийско море и новата транскавказка железница може да намали времето за транспорт до 12–15 дни. Годишно Китай изнася за Европа 240 млн. т стоки. Разбира се, нереалистично е да се очаква, че целият този обем изведнъж ще се пренасочи през Каспийско море и Кавказ, но плановете са по линията Баку–Тбилиси–Карс първоначално да се превозват по 6 млн. т товари и 1 млн. пътници на година. Към 2034 г. тези числа могат да нараснат до 17 млн. т стоки и 3 млн. пътници. За целта обаче трябва да бъдат свършени още много довършителни работи – изграждане на логистичен център в Карс, интермодални терминали, значително увеличаване на капацитета на вътрешнотурските железници. Освен това в
Ахалкалаки трябва да има пункт за смяна на колелата на влаковете, защото междурелсовото разстояние в Турция и в бившите съветски републики е различно.
От решаваща важност за успеха на новата железница ще бъде борбата с административно-бюрократичните и корупционните бариери по границите между Азербайджан, Грузия и Турция. Освен това проблематично е създаването на редовна надеждна и най-важното – евтина транспортна връзка между източния и западния бряг на Каспийско море, където засега няма контейнеровози, а само фериботи.
Ползите за България
Засега е рано да се правят прогнози за икономическото бъдеще на жп линията Баку–Тбилиси–Карс, но тя със сигурност е голям геополитически успех най-вече за Азербайджан. След като през 2006 г. по същия маршрут бе построен нефтопроводът Баку–Тбилиси–Джейхан, а през 2007 г. – и Южнокавказкият газопровод, сега с жп линията се оформя пълноценен транспортно-комуникационен коридор. Така се заздравяват съюзническите отношения по геополитическата ос Азербайджан–Грузия–Турция и се подчертава изолацията на Армения. От новата транспортна артерия може да се възползва и България – след като наскоро бе построен тунел през Босфора, влаковете вече могат да минават от европейската в азиатската част на Турция и поне на теория нашата страна става звено от пресичащата цяла Евразия железопътна линия от Пекин до Лондон. В специално изявления на Европейския съюз се приветства откриването на железницата Баку–Тбилиси–Карс и се подчертава, че това трасе може да осигури надежден мост между Европа и Азия, при условие че има подобряване на транспортните връзки между Турция и България и между Азербайджан и Централна Азия.
