Бодро и енергично, с твърда пехотинска крачка, военнослужещите и цивилните служители от Командването на Сухопътните войски (КСВ) преминаха в свежата ноемврийска утрин по стъпките на
славните бранители на родината
в района на Сливница от времето на Сръбско-българската война от 1885 г. За разлика от други години, този път времето беше на страната на походниците. Обичайният за тези места лют вятър така и не изскочи от засада от храсталаците. Иззад облаците на моменти дори плахо надничаше слънцено.
Традиционният поход на КСВ „По стъпките на сливнишките герои”, посветен на празника на СВ – 19 ноември, започна с тържествен ритуал пред Паметника на капитаните в района на бившите казарми. Тук български войници, подофицери и офицери осъществяват въоръжената защита на българското Съединение – първата успешна крачка към българското национално обединение, основният български външнополитически идеал на поколения българи, каза пред присъстващите главен асистент д-р Стоян Николов от Националния военноисторически музей. Цветя пред паметника поднесоха заместник-командирът на СВ бригаден генерал Валери Цолов и кметът на Сливница Васко Стоилков.
И походната колона тръгна към града водена от знаменосците с националния трикольор и представителния духов оркестър на СВ, който задаваше маршовия музикален ритъм на празника. Край паметника-костница до църквата походниците положиха венци на признателност, а кметът Стоилков и председателят на общинския съвет на града Марин Павлов откриха паметна плоча, с която обновеният павиран площад получи името „Княз Александър Първи Батенберг”.
„Изведнъж, веднага след Освобождението се оказва, че България може да прави училища, читалища, кметски институции, дипломатически апарат, пощи, телеграфи, телефони и армия. Най-вече – армия!”, каза в словото си известният историк професор Андрей Пантев.
да надмине всичките съседни балкански страни
които вече съществуват от 30 до 60 години преди нея”, продължи той.
По думите му тази красива история с легендарен характер намира първия си връх в епичните боеве през 1885 г. при Сливница. Пантев открои ролята на княз Александър Първи, който, по думите му е „аристократ не само по рождение и по възпитание, но и на кървавото поле на честта”. Този площад е поредната почит към един монарх, който не се интересува толкова от балове, вечеринки, чайове и приеми, а е приел суровата съдба на войника по време на войната, затова коленичим и пред него, и пред безименните войничета, които са оставили кости тук, каза историкът.
Бившият депутат Тошо Пейков пък сподели, че има идея на подходящо място в Сливница да бъде издигната статуя на княз Александър Първи Батенберг, възседнал кон.
„Намираме се пред паметника-костница, където са погребани 196 войници, загинали в Сръбско-българската война. Тогава църквата е била превърната в лазарет и княз Александър Първи е посещавал многократно ранените войници, за да изкаже своята съпричастност към тях. Така че това е място, което е много свързано с княз Александър Батенберг”, посочи в словото си Стоилков. Идеята за паметник на княза в Сливница се възприе от всички нас, аз съм оптимист, че е възможно тази цел да се реализира, допълни кметът.
Деца от балет „Аглея”,
облечени във войнишки униформи
рецитираха Вазовото стихотворение „Новото гробище на Сливница” и изпълниха танцово-музикален спектакъл, пресъздаващ епичните боеве край града. „Успяхме за два дни да направим хореографията. Униформите ни бяха доставени от закрита казарма в Сандански, аз малко ги прекроих, за да можем да ги съберем тези мъници, които са истински войници. Силни са, с тях съм готова да тръгна на война”, сподели с усмивка за в. „Българска армия” ръководителката на балета Мая Първанова.
С кратка церемония, в която участва и командирът на СВ генерал-майор Михаил Попов, бяха поднесени цветя и пред паметника „Героите на Сливница” в центъра на града. Последната спирка по пътя на похода беше над село Гургулят. Там Стоян Николов припомни факти от срещния бой край селото през 1885 г. Генерал-майор Попов връчи награди на отличили се военнослужещи и цивилни служители от СВ. Поднесени бяха цветя пред монумента.
Открай време връзката между народ и армия в България е основата за изявяване на държавността, каза за в. „Българска армия” председателят на Асоциацията на Сухопътните войски (АСВ) и бивш командващ на СВ генерал-лейтенант от запаса Кирил Цветков. По думите му
тази връзка е била неразривна
когато армията е била наборна. „Сега, когато армията е професионална, тя някак се отделя от хората, хората престават да мислят за нея като за нещо свое. И е важно какво ще се направи по-нататък. Защото ако продължава по този начин разединението, може да се стигне дотам, че армията да остане без защитата на народа. А когато стане това политиците взимат решения в противовес на тази армия”, сподели Цветков. Той каза, че АСВ е издигнала инициативата „Да назовем една улица на нашия полк и дивизия”.
По думите му едва 9 града у нас имат улици с имена на своите полкове. „Столичният съвет взе решение да назове 5 улици на Първи, Шести полк, Първа софийска дивизия, Четвърти артилерийски полк и Лейбгвардейския конен полк. Но още не са намерили подходящите улици за целта. Искаме по този начин да заздравим връзките между армията и обществеността”, каза Цветков, който подари на кмета на Сливница книга за историята на 25-ти Драгомански полк.
