В заварчика има нещо парадоксално – докато работи, знаеш, не трябва да гледаш, ще ти се осветят очите. Но е магнит против волята ти – влече те любопитство как там в дъгата металът се стопява и разтича.
Парадокс е и промяната за редник Борислав Борисов към тая професия. След дълги години кадрови войник 2012 г. го съкращават. Съкратили тогава мнозина от 5-а Шипченска бригада. За да се върне в службата, трябвало да усвои нова специалност.
През 6-те месеца под разпореждане изкарал курс за шофьори, а след това – и за заварчик – споделя той. Баща му имал съученик, преподавател в Немския център по заваряване. „Работеше с аргон, заварява и алуминий – специфична и тънка работа. Увлякох се. Той ми е дал своите знания по основи на заваряването. Оттогава минаха доста години…”, казва редник Борисов.
В стари поделения като в Плевен има доста неща за ремонт – врати, паднали огради, морално остарели съоръжения, оборудване. Работи за поддръжка и по полигонната команда, релсовите пътища. Иначе по машините в автопарка работа няма – детайлите са подменяеми.
Опознал военната професия – и му станала призвание. Имал чичо, който бил завършил Военното училище във Велико Търново, служил отначало при свързочниците в Горна Малина, а след това в София. От него и Борислав се запалил. Много от приятелите му също се случили военни. Това предопределило избора му – през 2003 г. постъпил в Карлово. Влечало го там, където има дисциплина и сплотен колектив.
Желанието за служба като вътрешна искра парело, още докато бил наборен войник 1996-98 г. Карал 3 месеца новобрански център в Чирпан. Допълнителен стимул му дошъл в Стара Загора. Попаднал в разузнавателната рота на дивизията – разузнавач снайперист. Преди това пък кандидатствал в Шумен – военното училище. Усещането по онова време било, че армията има престиж, достойнство. Прехвърлил се 2003 г. в Плевен в учебния център, а след това – в 5-а Шипченска бригада и ги хванали съкращенията.
Очевидно е жилав характер. Силата се ражда от умението, когато паднеш, да се вдигаш отново и отново. „Кандидатствах – и започвам отначало. До съкращенията бях в първи батальон – спомня си редник Борисов, – бях кадрови войник до 2012 г. Сега отново кандидатствах за тази длъжност като специалист – електрозаварчик. Едно от условията за тази длъжност е да имаш С категория. След съкращенията изкарах курсове, те ми помогнаха да съм на това место. Може и да можеш да заваряваш, но ако нямаш документи, си извън борда. Курсовете ми бяха бонус при това ново кандидатстване. За България това е рядка професия, предлага широко поле за работа – и извън страната, и навсякъде. Бях една година в Германия, преди да дойда тук. Заварявахме в завод. Но съм домошар – не си вкъщи, не си при семейството, а аз обичам да съм си на място, сред приятели в позната среда…”
Иска му се, но досега не е включван в мисия. Професията според него не е само адреналин, безобразия или влизане в боя. Да служиш на родината е кауза. За младите хора, които постъпват сега, сякаш мотивите са други – държавна служба, сигурни пари… Стаж и осигуровки вървят за пенсия след време. Но се оказва, че никъде и нищо сигурно няма. Дошли съкращенията. В частните фирми условията се оказали други – осигуровките не са това, което получаваш. Или не вземаш за това, което правиш. Армията предлага сигурна среда и уж ясна перспектива, макар бъдещето да не е чак толкова светло…
За него службата не е просто дълг, а вътрешно влечение, хоби.
Интересно му е да се занимава с тези железа и парчетии. Нещо като лего – да сътвориш от различни детайли едно цяло, да е неразглобяемо. Няма поправяне, ако си сгрешил. Трябва да започнеш наново. С всеки ден практиката го обогатява – и като конструктивно въображение, и като технологични умения. Но изисква ясно да знаеш какво правиш в момента. Кога и как се разтопява металът, колко да го нагрееш, за да се получи правилното заваряване. Основно работи сам, но понякога му помагат – зависи колко са тежки детайлите.
Заварвам го да прави облекчители за камионите от резерва, които дълго време не са в движение. Слагат се подпори под шасито, да не тежи масата на автомобила, така че да не мачка и деформира гумите. За всеки камион дължината на облекчителя е специфична. Детайлите така трябва да са напасвани, че да останат гумите във въздуха – нито нависоко, нито ниско. Камионът се повдига на крик и е във въздуха. Тази задача не е единствена, работа има много.
При заваряването особено място заемат предпазните средства – маска, ръкавици, предпазни дрехи. Каквото и да правиш – се смее редник Борисов, – няма в живота нещо, което не е опасно или не е вредно. Убеден е – владее тънкостите на безопасността – 36-те волта не могат да те наранят или да те пребият. Единственото, ако не внимаваш, е да си осветиш очите.
Войнишкият му стаж вече е към 11 години. А от началото на професията ми тук са изминали вече 5 месеца. В службата нищо не може да го изненада, защото има доста опит. По-различно е, че в момента не е в строя и не ходи на тактически занятия, както се е случвало преди. В работилницата работата е по- различна, макар службата да си е нормална – строй, задачи, заповеди, изпълнения. Подвижната му работилница е автомобил „Шкода Мадара”, оборудван с генератор и апарат за заваряване. „С него отивам да решавам задачи на полигона – там, където няма електричество. Работилницата е оборудвана в някой от военните заводи с българска заваръчна техника. Но е на високо ниво – има аргон, възможности за електродъгово заваряване, за миг-маг заваряване със вградено телеподаващо устройство, т. нар. СО. В тая работилница няма метал, който да не може да се заварява… – убеден е редник Борислав Борисов.
Счита себе си за щастлив човек. Съпругата му Йоана Борисова е бивш военен. Също е била в 5-а Шипченска бригада и също я замело съкращението. Сега работи в бензиностанция, но не са разговаряли дали иска да се върне в армията. Имат дъщеря на 5 години – Никол. Засега е в детска градина, а следващата – ще е в предучилищна. Не я води в поделението – не й било интересно. Но виж в Долна Митрополия – при самолетите, е съвсем друго. Там ходи с вуйчо си и дълго разказва впечатленията си…
Бъдещето? „Представям си го основно свързано с армията – каквото и да се случи, тя е моето място – споделя редник Борисов. И все още крепим несигурното очакване и надежда, че ще се случи по-добрият за всички ни начин…”
